Остави се на волята Божия и Господ няма да те посрами

„Остави се на волята Божия и Господ няма да те посрами… Преди своята кончина ще благодариш на Бога не за радостта и щастието, а за скръбта и страданията, и колкото повече са били те в твоя живот, толкова по-леко ще умираш и толкова по-леко душата ти ще се възнася към Бога”

Преподобни Анатолий Оптински (Младши)

Преподобни Анатолий бил един от последните Оптински старци, надарен от Господа с велики благодатни дарове. Народът ласкаво го наричал „утешител” и „втори Серафим”. Имайки от най-ранна възраст стремеж към духовен живот, още в света той положил началото на изпълнението на главния монашески обет – послушанието. Подобно на преп. Сергий (Радонежки), той съвършено изпълнил Божията заповед за почитане на родителите и останал с майка си (по нейно желание) до смъртта ѝ, едва след това постъпил в манастир.

Блажени бедните духом…

От молитвата, изучаването на Евангелието, изпълняването на евангелските заповеди у него се родило чувство за духовна нищета, смирено понятие за себе си. Той имал пълно послушание към духовния си наставник, смирявал се пред братята и никога не унивал. Казвал: „Божията благодат – това е всичко… В това се състои най-голямата мъдрост. Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.

Блажени плачещите…

Смиреният човек, чувствайки своето недостойнство, плаче за греховете си, от което се раждат неизказано утешение и лекота. Преподобни Анатолий прекарвал цели нощи в молитва, не търсел земни радости и удоволствия, бил изкусен борец с врага на човешкия род, деятел на Иисусовата молитва.

Блажени кротките…

Плачещият за греховете си не се поддава на гняв, но е кротък по примера на Спасителя; не вижда недостатъци в ближния, прощава обидите и оскърбленията, не изпитва ненавист. Когато предложили на преп. Анатолий да се премести от скита, в който бил живял повече от половината си живот, в манастира, той отвърнал: „Както благословите“. Заради удивителната му кротост и дар да утешава хората, го наричали „втори Серафим“.

Блажени гладните и жадните за правда…

Изпълняващият заповедта за безгневие влиза в ново състояние, устройвано от благодатта – неговия взор се устремява към небето. С цялото си същество той жадува за Божията правда. Преп. Анатолий напълно предал волята си на Бога. Когато след революцията духовните му чеда му предложили да напусне манастира, той решително отказал с думите: „Как в такова време да оставя светата обител? Всеки ще ме помисли за малодушен и ще си каже: „когато се живееше добре, той говореше: търпете, Бог няма да ни остави, а като дойде изпитание, пръв избяга“.

Блажени милостивите…

Батюшката имал „милващо сърце“. Той приемал всички без ограничение във времето, въпреки безграничната си умора и мъчителните болки в разранените си нозе. Почти не спял и отдавал цялото си време на молитва и служение на хората (с дадения му от Бога дар на прозорливост). Неговата любов, светъл лик и мъдри слова карали човек да се чувства попаднал сякаш „под благодатен златен дъжд”. Той проявявал жалост и милосърдие дори към враговете си.

Блажени чистите по сърце…

При изпълнение на всички Христови заповеди сърцето се очиства. Постепенно утихват всички страсти, пороци, нечисти желания. Никакви скърби и изкушения не могат да превземат крепостта на такава душа. След революцията в манастира идвали все по-тревожни вести и слухове, при това преподобният оставал съвършено спокоен.

Блажени миротворците…

В чистото сърце слиза Божият мир – друг чуден плод на Светия Дух. Старецът Анатолий живеел в мир с ближните и на дело изпълнил казаното от преп. Серафим: „Придобий мирен дух и хиляди ще се спасят около теб“. Такъв човек е способен на останалите блаженства – благодушно претърпяване на изпитанията, на хули, клевети, изгнания и други беди.

Блажени изгонените заради правда…

Когато след ареста повели болния старец към затвора, по пътя състоянието му се влошило и той се озовал в болница, където смятайки го за болен от тиф, му остригали косата и брадата. Впоследствие лекарят осъзнавайки, че е сбъркал диагнозата, го освободил. Старецът весел влязъл в килията си и като се прекръстил казал: “Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!” — и с детско незлобие добавил: “Погледнете какъв младичък съм!”. Със светла усмивка и благодарност към Господа той разказал за пътуването си до Калуга: „Колко е хубаво там! Какви добри хора!…“ Така преп. Анатолий останал на позицията на добродетелта. При неправда и клевета, несгоди и лишения, той не се оскърбявал, не противодействал на причиняващите му зло, но се молел за тях. Затова Господ му помагал и бесовете отстъпвали, не можели да му навредят.

Преп. Анатолий учел и духовните си чеда да търпят всичко благодушно: „ …Виждате как Господ ни наказва и народът пак не се вразумява и кае. Разбира се, възможно е да живеем в последните времена, а в Светото Евангелие ясно е казано когато дойде Господ, ще намери ли вяра на земята. Нека търпим благодушно, да не униваме и да се молим по-усърдно“.

Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.

Виждайки непоколебимостта на Своя верен раб, Господ пожелал да му изпрати едно последно изпитание, за да го възкачи на най-високата степен на съвършенство. На 29 юли 1922 г. в манастира внезапно нахълтала комисия от ГПУ. Започнали разпити. Старецът не само запазил удивително спокойствие, но и ободрявал братята монаси. Утвърждавал духовните си чеда в решимостта да останат верни на светата Православна вяра дори до смърт. Когато решили да арестуват умиращия старец, той не се възпротивил, само помолил отсрочка за едно денонощие да се приготви. През нощта застанал на колене в молитва и тихо заминал при Господа. Така Господ прибрал при себе си верния Си раб и не дал да се поругаят над него.

Преподобни отче Анатолие, моли Бога за нас!