Отец Виталий като жива книга отговарял на всички търсения на ума и сърцето

Отец Виталий ни учеше при среща да се поздравяваме един друг с думите: „Христос е посред нас!“ — и да отговаряме:,,Е и ще бъде.“ Той казваше, че при произнасянето на тези думи Светият Дух ни осенява, а който е бил във вражда – се помирява.
След това Батюшката започвал беседа, изслушвал всекиго, утешавал. При това самият той винаги се стараел да седне на пода, а чедата си да настани пред себе си на столове, но всички по правило се нареждали около него на пода. Той можел с часове да седи в една поза …
От себе си не казвал нищо, а обичал да чете на глас писанията на светите отци. Не всеки можел да задържи вниманието си в продължение на цялата беседа: врагът разсейвал ума, склонявал към сън, възниквали странични помисли.
Веднъж, когато дойдох при Батюшката, у мен възникна помисъл: „Все четене и четене, иска ми се живo слово да чуя!” Тогава отец Виталий остави светите отци и взе да ни разказва приказчица за непослушното врабченце, което паднало от гнездото и едва не станало закуска на котарака, но било спасено от мама врабка. Помислих си: „Е, сега пък приказки започнаха да разказват… Ту светите отци, ту някакви си приказки. Изведнъж отец Виталий казва: „Ама че работа, по никакъв начин не мога да ви угодя: и отците – лошо, и приказките – лошо. А с какво е лоша приказката? Котаракът – това е дяволът, врабчето – духовното чедо, а врабката (мама врабка) е духовният наставник.
Имайки дар на проникновение в тайниците на човешките сърца, отец Виталий подбуждал чедата си изцяло да се отдават на неговото ръководство. Като жива свята книга той отговарял на всички търсения на ума и сърцето.
http://svetogorski-kt.com/животът-на-схиархимандрит-виталий-сп/