Отец Виталий приучвал чедата си да не потъпкват Божия дар

Храната при отец Виталий винаги била най-обикновена. ,,Повече от три блюда на масата и Ангелът-Пазител си тръгва от трапезата“ – казвал той. На масата всички се хранели от една обща дълбока паница. Батюшката раздавал на всички хляб от една торба, като го благославял. А сам ядял крайно малко, но обичал. когато всички наоколо били сити. И гостите му се насищали, като изяждали само няколко лъжици. „Макар да ядяхме при Батюшката обикновени картофи и да се хранехме със сълзи, никога не ще сравня тази трапеза с никоя друга. Такава чистота и топлина имаше наоколо – на земята не ще намериш като нея” спомня си духовната му дъщеря А.

Дори когато при Батюшката пристигали архимандрити и епископи, им давали същата храна, каквато ядели всички, посудата била най-евтина. „Трябва цял живот да се учим на смирение” – казвал отец Виталий.

Понякога Батюшката сам готвел храната и правел това твърде своеобразно: „Какво се суетите около яденето? Аз, когато готвя, слагам каквото има: има ли зеле– зеле, има ли бонбонче бонбонче, има ли хереинга – херинга. Всичко слагам – и всичко е вкусно. И действително – всички ядели и само хвалели. Явно цялата тайна се състояла не в кулинарното майсторство, а в молитвата на Батюшката.

Отец Виталий учел, че храната трябва да се готви с молитва – Иисусовата или „Богородице Дево, радуйся” – в противен случай яденето няма да бъде от полза. Когато жените, които носели послушание в кухнята, се отвличали към разговори и забравяли за непрестанна- та молитва, Батюшката чувствал това и питал: „Кой вари? Защо не казвахте молитва, не прекръствахте храната?” И често искрено недоумявал за какво друго може да се разговаря, освен да се казва: „Господи Иисусе Христе, помилуй нас, грешните!”

Имало такъв случай. Преди трапезата казали мо- литвата, Батюшката благословил храната, а тя се оказала безсолна, и тогава една сестра добавила сол и започнала да я разбърква. Отец Виталий строго й казал: „Благословиха храната поставиха кръст върху нея, а ти започваш да я разбъркваш. Всичко това е бесовско. Благословили са с кръст яжте.” Много не обичал, когато изразявали недоволство от храната. „Каквото и да ви дадат, всичко приемайте с благодарност – казвал той, представяйте си, че и за това сме недостойни заради нашите тайни грехове, за които никой не знае.“

Освен това Батюшката не позволявал да изхвърлят продуктите, дори развалените. Понякога се опитвали тайно от него да изнесат на боклука хранителни отпадъци, но той веднага се появявал: „Какво носиш? Нима това не става за ядене?” Веднъж показал на една своя духовна дъщеря кого радва нашата разточителност: държал с три пръста недоизядени от някого парчета хляб, а между тях се въртял нечистият с рогца. След това Батюшката духнал, онзи изчезнал. Тогава отец Виталий прекръстил хляба и го изял. Така той показал как този грях привлича врага и отучил мнозина от това да оставят нещо недоизядено в чиниите, или, още повече да го изхвърлят.

Веднъж отец Виталий отишъл във Воронеж при Монахиня С. и видял: на едно място оставен недоизпит кефир, на друго място стои половин буркан мухлясало сладко, на друго – стара супа в тенджера. Тогава той събрал всичко това в една дълбока паница, показвайки как трябва да ценим Божия дар.

Малцина разбирали Батюшката, виждайки зад тези „странности“ само черти на юродство, още повече че след такава „трапеза“ той получавал много силни стомашни болки. Но търпял заради двойната полза: първо, смирявал плътта си, тъй като считал за полезно за себе си да не яде добрата храна, а да я дава на другите, и, второ, приучвал чедата си да не потъпкват Божия дар. Защото отец Виталий наричал всичко, което е дала земята на човека, всичко, от което се ползвал той, милостиня на Бога към човека и Божи дар, благодарение на който и е жив човекът, и затова и самият той се отнасял така грижливо към всичко. Батюшката нищо не изхвърлял, пазел всяко конче, всяко годно за употреба късче хартия, всяка стара вещ, на всичко намирал приложение. Казвал, че за всичко това ще ни се наложи после да даваме отговор пред Бога: и за изхвърлените продукти, и за напразно течащата от чешмата вода. Пазел чиста съвестта си не само по отношение на Бога и ближния, но и по отношение на вещите.

Отец Виталий се борел също против най-малките прояви на вещомания у своите чеда…

„Животът на схиархимандрит Виталий“, Славянобългарски монастир “Св. Вмчк Георги Зограф”