Отец Лазар имал оригинален начин да наставлява монахините

Мирно сърце

Спомням си като дойдох в манастира започнах да чета „Омилии“ на владика Николай. Бях много въодушевена и всяка свободна секунда грабвах книгата. Казват ми: „Отецът дойде“, а на мен не ми се иска да оставя книгата, прочитам още няколко страници и едва тогава излизам.

По-късно, като чуех, че отецът идва, излизах на секундата. А като се върнех от изповед, все ще се сетя някоя дреболия и пак го търся да ме приеме. Не виждах нищо лошо в това, но той виждаше.

Като отивах, обаче, го заварвах съвсем различен. Бърза, гледа си часовника или наднича през прозореца. Друг път внимателно разглежда свои снимки. Веднъж се престори на заспал. След някое време, сякаш пробуден от дълбок сън, попита: „Свършихте ли?“ Стана ми ясно, че проблемът е в мен.

– Знаете ли, за Вас ще е добре като ме виждате, да е все едно, че не ме виждате. И като не ме виждате, да е все едно, че ме виждате. Сърцето ви да е като спокойно море.

Честно казано, никога не постигнах това, въпреки че се опитвах. Като го видех, сърцето ми неволно заиграваше. Но бях наясно с проблема и се борех. Съкрушавах се като го натъжавам. Виждах колко иска да ме привърже към Христос, а не към себе си.

Оригинален съвет

Отец Лазар имал оригинален начин да вразуми монахините, когато в нещо съгрешат. Една сестра без благословение купила чехли, мислейки, че са отлични за килията, а и евтини – стрували само една марка. Отецът ѝ дал епитимия в продължение на една седмица да ги носи на кръста си. Срамувайки се от другите сестри, тя намислила да ги скрие с елека си. Но докато миела съдове, една сестра забелязала, че държи ръката си плътно до тялото и я попитала да не би нещо да я боли. Тогава монахинята разказала за епитимията.

– Ех, сестро, поне да беше купила боти за сто марки, а така ще се настрадаш за една марка.
– Тогава сигурно щях да ги нося на врата си.
– Е, какво, една седмица на врата, а после пет години на краката!

“Положи наду на Господа – Духовна поетика оца Лазара Острошког”
Монахиња Јелена (Станишић), Манастир Ћелија Пиперска