От тази наука ние научаваме защо сме на този свят

Православната Църква никога не е била против това, което се преподава в основните, средните училища и университетите. Това са науки, необходими за земния ни живот. Но, според учението на нашата вяра, човекът е не само телесно и земно същество, а и духовно. Той има нужда и от духовна храна, а ние знаем, че това е словото и учението Божие. От тази наука ние научаваме кои сме, защо сме на този свят, какъв е смисълът на нещастията и трудностите, които преживяваме и накрая, какво ще стане, когато дойде смъртта. Тялото, знаем, ще отиде в земята и ще изгние, а душата е безсмъртна и отива в Царството Небесно, в блаженството на това Царство, ако го заслужи, или във вечните мъки /2011г./.

Между двете войни вероучението е било задължително в основните и средните училища. И виждате ли, това изобщо не е попречило на Тито, който не е учил в гимназия или висше училище, само в основно училище и е учил вероучение, и това не му е попречило да бъде това, което е бил. И толкова много други хора на по-високи длъжности, дори най-високопоставените по онова време, са учили вероучение и това не им е попречило да се насочат към изцяло материалистични възгледи и войнстващ атеизъм. Е, как ще попречи днес? /2011г./

Ние не очакваме вероучението да направи всички вярващи, но е необходимо човек да е запознат и с тази страна на нещата /2011г./.

Опознаването на вярата, с която са живели предците ни през вековете, е необходимо на човека като теглилка, с която да измерва тежестта на това, което другите му предлагат. Ако намери, че за него е по-добре да е адвентист, йеховист, баптист, атеист, така да бъде. Ние не сме равнодушни към това, защото става въпрос за погибел на душата, но уважаваме свободата на всеки. Но ако човек не знае и няма с какво да измери това, което някои му налагат насила отвън, тогава вината е и наша, ако не направим това, което е наш дълг /2010 г./

Преди около три години бе проведено запитване до всички ученици: как приемат и разбират вероучението. Имаше шестнадесет хиляди отговора, най-характерните трябваше да бъдат избрани и отпечатани в книга. Прочетох я и запомних три: Момиче от седми клас пише: „Вероучението е хубаво нещо. Сега учим и знаем това, което не сме учили преди – нито в училище, нито у дома, но трябваше да се въведе много по-рано. Трябва да се въведе и за нашите родители, а да не кажа и за някои баби и дядовци“. Друго момиче от осми клас пише: „Първия час имахме биология и учихме, че човекът произлиза от маймуните. Ако и маймуната да не му е директно баща, му се пада брат, тъй като са от едни и същи предци. След това имахме вероучение и учихме, че Бог е сътворил човека. И тези две неща някак си противоречат, но вероятно като пораснем, ще ни се изясни.“ Едно момче пише: „Вероучението е хубаво нещо, но учителят е лош човек.“ Това показва, че не само възрастните, но и децата гледат какво говорим, какво правим. Затова нека бъдем Христови свидетели и с делата си, защото православната наука е не просто наука, тя изисква да се живее и постъпва според нея във всеки един момент, където и да се намира човек, било то сред човеци или нечовеци. И това също е поучително – че учителят не трябва да бъде лош човек /2002г./

Нашата Църква цени качеството, а не количеството. Не е важен броят на вярващите, а искреността и дълбочината на тяхната вяра. Това ни е показал Сам Господ с примера с Моисей, който като пасял стадото на тъста си, видял къпина, която гори, но не изгаря и като се доближил да види чудото, чул глас: «Моисей, събуй обущата си, защото земята, на която стъпваш, е свята. Аз Съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов». Авраам е бащата, Исаак – синът, а Иаков – внукът. Бог нарича Себе Си Бог на трима души от три различни поколения, като всяко от тези поколения представлява милиони хора. Но Бог не нарича Себе Си Бог на милиони, а Бог на Светиите. Затова нека се стараем да бъдем не като нечовеци сред милиони хора, а сред единиците, които търсят Божията правда (2011).

(Слово към деца, подготвили детски православен вестник) Хубаво е, че умеете да се изразявате писмено и устно, но да не забравяме, че ние се изразяваме и чрез дела. В противен случай нашето християнство ще бъде само една религиозна философия, каквато Православната вяра не е. Ако дедите ни не бяха познавали вярата си и не бяха живели според нея, нас нямаше да ни има (2011).

Думи на патриарх Павле, казани през годините по повод преподаването на православно вероучение в училищата

Будимо људи, књига 2 – Поуке патријарха Павла. Беседе. Издаје: Знамење, Манастирско-издавачка установа манастира светог Димитрија, Дивљана, Пирот 2014. година