Очите нека гледат, но да не виждат

“Очите нека гледат, но да не виждат. Ушите да слушат, но да не чуват. Устата да не кълне. Ключ на устата. Да не предавате думите си един на друг. Да имате към всички любов. Да покривате, за да покрие и вас Бог. Много търпение да имате, много търпение!”

Преподобна София Клисурска видяла много съблазни сред миряни, монаси и клирици. Но никога никого не осъдила. “Да покривате, за да ви покрие и Бог” – казвала.

Не правела разлика между богат и беден. У нея нямало човекоугодничество. Показвала голяма любов към всички, защото повече от всекиго обичала нашия Христос, Когото виждала в лицата на ближните и към Когото, в неспирно умиление, се обръщала, казвайки: „Господи Иисусе Христе, помилуй този свят, а сетне и нас!”

Храната ѝ била оскъдна – червени чушки или праз на жар, туршия, фасул, рибена консерва, грозде.

Никога не наскърбила никого. Съветвала любвеобвилно. Особено наставлявала неомъжените момичета да не разказват за падението си и се стараела да ги задоми.

Утехата ѝ била Пресвета Богородица. “Богородица плаче всеки ден” – казвала.

Към външния си вид била небрежна. Дори в тежки зими носела тънко, изтъркано черно расо.

Думите ѝ винаги били думите на Предтечата: “Покайте се!”

Говорела задълбочено, сериозно, словото ѝ било “със сол подправено”.

С Богородица и светиите разговаряла като с приятели.

“Една съвременна мироносица”, Касторийски митрополит Серафим Папакостас, изд. Дивотински манастир “Св. Троица”