Паметта за него е пътеводител към Христа

Кротък и смирен, смаляващ себе си пред всички, митрополит Евлогий съединяваше Небето и земята. Той никога не осъждаше. Умееше да разказва и заплетени истории без да осъди никого. Това е нещо, на което човек се учи.

Някой те е обидил, отиваш при него разстроен и като поговорите малко, нищо лошо не остава в мислите ти.

– Трябва да се помолим за този, който те е обидил. И на него му е трудно. – ще каже. – Осъждането води до грях и до мрак. Нека осъждаме само себе си.

Веднъж имахме епархийско събрание и дойде един богослов, който говореше за нещо много сложно, на някаква висока тема. Ние присъствахме и никой нищо не разбираше… Накрая излезе нашият владика и като видя какво се случва с нас, каза:

– Братя и сестри, Бог е прост и препрост! – и ни утеши.

Всички си отдъхнахме и настана оживление: овците чуха гласа на своя пастир.

Той говореше с нас за насъщното. Най-вече за духа, а не толкова за дейността, макар че и това не убягваше от вниманието му, но някак винаги се решаваше от само себе си. Говореше за Божия Промисъл, за спасението.

А когато вече беше слаб и немощен, казваше:

– Всеки си има своя кръст и трябва да го носи до края…

Преживяваше болката на всички. Измоли хиляди хора от най-безизходни ситуации. Хора, чиито живот изглеждаше съсипан и изведнъж всичко се оправяше по най-добрия възможен начин.

Винаги пребиваваше в молитва. Много четеше от Светоотеческото наследие. Постоянно привеждаше примери от Патерика за отците-пустинници.

Думи на владика Евлогий

– Какво е Църквата?

– Царството Божие на земята.

– Какво е Църквата?

– Тя е жилището на Бога.

– Какво е Църквата?

– Тя е мястото, от което извира благодатта – животворен извор.

***

Същността на битието ни е общението. Спасявайки себе си, помогни и на други да се спасят.

***

Няма нищо по-висше и по-ценно от пълния духовен мир между хората, който изисква да се молим не само в храма, където изпросваме Божието благоволение, но и на всяко друго място.

***

За нас, монасите, пръв пример е Пресвета Дева Мария в стремежа ни към чистота, простота и святост помежду си: това ни спасява от греховната смърт и прославя Всесветото име Божие в този бушуващ от зло свят.