Пасха със свети Йоан Шанхайски

 – Отец Георги, помните ли как владика Йоан служеше на Пасха?

– В Шанхай имаше голям съборен храм. В Пасхалната нощ той се пълнеше с народ, а владика Йоан буквално летеше из храма. Обикаляше с кадилницата и поздравяваше всички: “Христос Воскресе! Христос Воскресе!”, с такъв ентусиазъм – като малко дете! Имаше истински детска душа, беше необикновен човек. Сякаш свети Николай се бе появил сред нас и с такъв възторг, с такава радост поздравяваше всички с великия празник.

Владиката се движеше из храма с такава бързина, че почти летеше в буквалния смисъл на думата. Иподяконите, които държаха дикирите и трикирите, тичаха след него, но все не успяваха да го настигнат. Така той обикаляше целия храм. Никога няма да забравя това.

Има много други неща, които свързвам с владика Йоан. Ако не беше той, животът ми щеше да протече по съвсем различен начин, а той ми предсказа, че ще служа на Църквата.

– Иподяконите не са успявали да догонят владиката. А вие, малкото момче, негов помощник, успявахте ли?

– Да, да. Е, аз бях малък, тичах след него, но понякога изоставах. До него имаше двама по-големи на възраст иподякони. Аз тичах из целия катедрален храм и също чувствах огромната радост, която се предаваше от владиката. Трудно е да се обясни чувството, но беше прекрасно.

И съм сигурен, че и други хора, които тогава бяха в храма, също изпитваха тази радост. Мнозина оставаха до края на службата, но родителите ни обикновено си тръгваха след утренята… Те ни отвеждаха вкъщи, където разговявахме: аз бях на около 8 или 10 години, а брат ми – с 2 години по-малък.

– Неведнъж сте посрещали Пасха с владика Йоан. Спомняте ли си случки, свързани с това?

– Това беше само няколко години. Живеехме само на три пресечки от катедралния храм, на петнайсетина минути пеша. Владика идваше при нас. През всички пасхални дни той беше много весел. Имаше такава детска усмивка, такава радост излъчваше и тя се предаваше на всички.

След това ни евакуираха от Шанхай на филипинския остров Тубабао, където живяхме около година. Оттам семейството ни се озова в Австралия. Владиката ми пишеше писма и аз ги пазя, те са ми особено скъпи. Междудругото, той използваше само стария правопис, както и баща ми, който не признаваше новите правила и смяташе, че това е съветско изобретение, изкривяване на руския език.

– Какво научихте като малко момче от владика Йоан за празнуването на Пасха? Разговорите ви с него помогнаха ли ви да осъзнаете колко важен е този празник?

– О, да! Благодарение на общуването ми с него разбрах много неща, които ме интересуваха. Владиката казваше, че Пасха е най-важният ден, наричаше го Празник на празниците. Той продължава почти цял месец и ние казваме „Христос воскресе“ до Възнесение Господне.

Епископ Йоан изпитваше тази пасхална радост през целия си живот – и по време на Великия пост, и по всяко време. Беше просто удивително.

Беседа с протоиерей Георги Ларин

17 април 2023 г.

www.pravoslavie.ru