Подаръци от свети Симеон Верхотурски
Свети Симеон Верхотурски влезе в живота ми като в Рождественска приказка, чието начало обаче никак не е романтично. Но в приказките важен е краят! И неслучайно паметта му се чества на 31 декември – денят, в който на човек така му се иска да стане чудо.
Предупреждавам ви, че началото е ужасно. И така… Малко след Пасха синът ни Николай си счупи и двата крака, глезените на няколко места, скъса връзки, мускули и сухожилия. Все още изтръпвам, когато чуя съчетанието „множество фрактури“.
Попитах главния хирург: „Ще може ли да ходи синът ми?“. „Може би някой ден…“ – беше отговорът.
Последвах медицинската сестра в стаята, седнах на ръба на леглото и започнах да си задавам натрапчивия въпрос „Защо?“. Съдейки по това, че медиците не искаха да говорят с мен, усетих, че нещата са зле.
Погалих гипса над коленете на сина ми и тихо заплаках. Пъхнах ръка в джоба си, за да потърся носна кърпичка, и намерих там плик с поздравление: такова послание изпраща схиархимандрит Илий на всички свои духовни чеда всяка година преди Рождество и Пасха; текстът, разбира се, всеки път е различен.
«Скъпа в Господа, Олга. Печатът, с който пазителят на Гроба Господен от двадесет века желае да запази Светия гроб неизменно в безопасност, не може да го опази от самовластната сила на Божеството. Благодатният огън в навечерието на Пасха свидетелства всяка година, че е имало и има Възкресение Христово. С това победата на живота е отворила пътя на всяка плът, като я е съвъзкресила със себе си. Христос воскресе и смъртта вече няма сила, и благата вест за възкресението и живота звучи с празничния триумфален звън на камбаните, пробуждайки за живот охладнелите души…»
Погледнах часовника си: лекарите бяха предвидили, че синът ми ще спи още час и половина или два. Тихо излязох от отделението и се отправих към храма.
В църквата, където сутринта ни поздравяваха с Причастие, по обяд отказаха да повярват на нещастието, което ни беше сполетяло. Служителите се събраха около мен и предложиха да ми помогнат, кой с инвалидна количка, кой със сорокуст за здраве, а една баба, като чу разговора ни, се сети, че има светец, на когото се молят „лично“ при болести на краката. Много ме смути това „лично“, но веднага поръчах водосвет на праведния Симеон Верхотурски и му се помолих подобаващо. Свещеникът, който се появи, като научи за неприятностите, се съгласи да го отслужи незабавно.
Напръсках гипса на краката с водата от молебена и се разплаках, молейки се на свети Симеон. А след това се помолих на свети Николай Чудотворец и на всички светии. Информация за Верхотурския праведник намерих в интернет – без това едва ли щях да открия тази богоугодна личност. Междувременно една черно-бяла икона на принтерна хартия на таблото на пациента всяваше чувство на радост. Наистина, колко светци познаваме, които биха се изобразили на фона на река и гора? Тогава го изтълкувахме по следния начин: „Значи свети Симеон ще измоли от Бога здраве за краката на момчето ми, за да може то да ходи в гората за гъби, горски плодове, да плува и да лови риба. Вярвах безусловно в него.
Сега не мога да си спомня хронологията, но още в началото на май синът ни проходи, а в края на месеца поднови футболната игра и дори поиска да му купим нова топка.
Година по-късно, след бързо и пълно възстановяване, с Коля отидохме във Верхотурие, в мъжкия манастир „Свети Николай“. Във величествената църква, където почиват мощите на праведника, отслужихме благодарствена служба към Спасителя.
А след службата ни дадоха послушание. Беше ни възложено да почистим рибата в трапезарията. Гледайки варелите с голяма розова сьомга, с големината на ръка, се уплаших: ще успеем ли да се справим.
– Ще се справите, ще се справите – увери ни младият готвач Николай. – Свети Симеон помага на всички тук.
И добави:
– Ще се справите за три часа.
Трудно е да се повярва, но наистина се справихме, а когато Николай дойде да види работата ни се удиви, като каза, че дори не всеки опитен готвач може да почисти рибата така добре!
В отговор прошепнах, че за първи път в живота си почиствам риба, а за сина ми и дума не може да става – той е още ученик. И той добави свенливо:
– Не знам как се почиства риба, наистина не знам.
Струва ми се, че готвачът не ни повярва съвсем…
Олга Иженякова
31 декември 2015 г.
pravoslavie.ru
