Последната беседа на Валевския епископ Милутин

Светът не можеше да продължи напред по този начин, светът получи урок отгоре, от Праведния Бог. Вследствие на греха дойде и този вирус, а всичко недобро, което идва при нас не е от Бога, а от сатаната.

Ние, братя и сестри, се отдалечихме много от правия път в живота си. Светът се е отрекъл от Бога Христа и дори не Го споменава, хората забравиха за Църквата Божия, забравиха за молитвата… Както кандилата, които горят и един ден изгарят, така ще е и с този вирус, ако имаме вяра. Но хората нарушават Божиите закони, братя и сестри, виждаме колко малко днес постят. Колко се цени Богоявленската вода, за която светите отци на Църквата казват: пийте, умийте лицата си с нея, поръсете къщата си, за да не се разболеете. Кой прави това днес, братя и сестри? Рядко някой от нас.

Светът получи урок: какви ще бъдат икономиката, банковото дело. Ние отидохме много надалеч, братя и сестри, ние не призоваваме Бог като Отец, Творец и Вседържител. Нямаме вяра, за да се молим – това е мъчение. А колко хора избягват Светото Причастие?! А Причастието са животворните Кръв и Тяло Христови.

За потвърждение, братя и сестри, ще ви кажа, че днес след като всички се причастите, най-младият свещеник или дякон изпива всичко от чашата – и никой от тях никога не се заразява. Колко пъти съм правил това като млад йеромонах и когато имаше вариола – и тогава, братя и сестри, научихме от бащите си да имаме силна вяра, че нищо не може да стане. Когато човек се причасти – дори милион души да се причастят – не може да се разболее. Само в случай, че няма вяра, че това са Кръвта и Тялото Христови, само тогава може да се разболее! Коя болест може да победи животворните Кръв и Тяло Христови?! Никоя! Само светото Причастие може да ни спаси и защити.

Когато някога върлуваше вариола, спомням си, се говореше същото: че всеки трябва да се причастява с отделна лъжичка. Тогава великият Юстин Попович се изправи в манастирът Челие и гръмко се противопостави на всички, които мислеха така, и попита: „Къде ни е вярата е, че Причастието, което приемаме, са Кръвта и Тялото Христови и че никой не може да се зарази?” Но ако няма вяра…

От друга страна, братя и сестри, ние сме длъжни да уважаваме това, което ни казва държавата, да се грижим за хигиената, да мием ръцете си, което е нужно за нашия живот, за тялото ни, да бъдем внимателни, защото здравето трябва да се пази. Но в никакъв случай не трябва да се боим и да страним от Светата Чаша, в която е точният лек за тази болест.

Срамно е, че някои християни… се причастяват от термос, „с натискане на копчето“. Къде е вярата ни, братя и сестри?! Вие, например, не се уплашихте да дойдете тук днес, където единственото ни спасение, в Църквата Божия, в Неговата Чаша – в Неговата Кръв и Тяло. Това ни липсва, а не ваксината, защото Причащението е ваксината срещу вируса.

Снимка: 9. февруари 2020, Валево. Над хиляда вярващи на съборна лития, водена от владика Милутин в защита на светините на Черна Гора и Косово и Метохия. Месец по-късно той се престави в Господа /на 30. март 2020/.

Упокой, Господи, душата му и по неговите молитви помилуй нас!