Послушание към Самия Христос

Началото на чистия Божи път и на идването на всички блага – това е човек да познае своята немощ. И за да познае това, той трябва да премине през големи изкушения, превишаващи неговата сила. А без да е преминал през такива превишаващи естеството изкушения, за него е невъзможно да познае немощта си.

Св. преп. Йосиф Исихаст

Към никой от другите си послушници старецът Йосиф не се отнасял толкова строго, колкото към отец Ефрем – именно защото знаел какъв огромен труд го очаква – основаването на двадесет манастира в Америка. Отначало отец Ефрем молел Господ да не му възлага това дело, но в един момент той получил известие от Христос: „Не, ти ще ми окажеш послушание и ще приемеш това на себе си“. Тогава старецът отвърнал: „Добре, Господи, но само ми дай толкова любов, колкото ще е нужна за да обхване всички хора, които ще идват при мен“.

Защо точно двадесет манастира? И защо именно в Америка? Старецът казвал в проповедите си, че това е нужно за последните времена, когато ще дойде антихристът. Защото всичко ще започне от Америка. Хората там ще се нуждаят от духовно обгрижване и от помощ. А двадесет – за да са толкова, колкото са в градината на Божията Майка на Света Гора Атон. „Нужно е да побързаме, – казвал той, – за да успеем, защото скоро в света ще настъпят тежки времена“.

Основаването на манастири в Америка не било лесно, поради секуларизма, навлязъл дори в православните среди. Старецът Ефрем срещнал силна съпротива от страна на архиепископа на Гръцката Църква в Америка, който не благословил основаването на манастирите. Тогава о. Ефрем, по Божествено откровение, преминал към юрисдикцията на РПЦЗ, където го приели с голяма любов. Това предизвикало вълна на осъждане от много църковни и официални лица и той попаднал в особено сложна ситуация. Някои казвали, че е в прелест. Други се опитвали да го изгонят от страната. Вдигнала се буря на неразбиране и възмущение. Вселенският патриарх поискал обяснение от стареца.

Когато се случвало всичко това, старецът Ефрем достигнал състояние на богооставеност: „Боже мой, защо Си ме оставил?“. В същото време у него преизобилствала Божията благодат. Духовните му чеда свидетелстват, че от одеждите му излизало благоухание. Всичко, до което се докосвал, започвало да благоухае. Когато изповядвал духовните си чеда и покривал главата им с епитрахила си, косите им благоухаели в продължение на дни след това. Колкото по-силни били изкушенията, толкова повече се усещало това благоухание. И не само старецът, но и духовните му чеда получавали откровения, че това, което той прави, е от Бога, а кой може да противостои на Божията воля?

След няколко месеца архиепископът, който препядствал основаването на манастирите, се преставил в Господа и негов приемник станал преосвещеният Спиридон. С подкрепата му, старецът Ефрем побързал да основе осем манастира. Когато обаче, архиепископът напуснал поста си през 1999 г, за стареца отново започнал труден период. Той казвал: „С колкото повече изпитания се сблъсквам, толкова повече обиквам това дело“. Говорейки, че Второто пришествие на Господ приближава, той казвал: „Нужно е да побързаме, за да успеем.“ Вършел всичко с огромен ентусиазъм и безмерна любов. Делото му било изстрадано, съпроводено с множество трудности и умивано с потоци молитвени сълзи. Старецът никога не предприемал сериозни решения без усилена молитва, без да бъде известен от Бога как да постъпи. По какъв начин той е получавал известие, остава тайна за нас, ние не бихме могли да разберем.

Неслучайно, някога старецът Йосиф го приучавал към безпрекословно послушание, защото знаел, че след неговата смърт ще се наложи духовният му син да оказва послушание на Самия Христос, което е далеч по-трудно.

Нима е било лесно на отец Ефрем да напусне дивния, благословен Светогорски Филотейски манастир и тръгне да се скита далеч от Родината? В това начинание, той не забравял да проси благословението на стареца Йосиф – за всяко дело мислено взимал благословение него. А преподобни Йосиф Исихаст е велик молитвеник и помощник не само на о. Ефрем, но и на всички нас.

По свидетелство на духовни чеда на Стареца Ефрем