Постоянно хлопайте на портите на Майчиното ѝ съчувствие

Любовта и почитта на отец Атанасий към Владичицата Богородица бяха безгранични. Всеки ден можеше да го чуеш да чете акатиста на Пресвета Богородица „Радвай се…“, постоянно се покланяше и целуваше иконата ѝ, украсяваща бедната му килия, целуваше нозете на младенеца Иисус и ръката на Богородица…

Свещени връзки го свързваха и с други икони на Богородица. Написал е в една своя тетрадка: „По време на служби в любимия ни манастир стоя пред прекрасната икона на Божията Майка на иконостаса, която гледа сякаш е жива. Само дето не говори. А погледът ѝ мил и спокоен, ви следи навсякъде. О, какво наслаждение е да съзерцавам светата ѝ икона! Струва ми се, че сама Пречистата ме гледа”.

Придаваше такова голямо значение на акатиста на Пресвета Богородица, че дори не допускаше до пострижение тези, които не го знаеха наизуст. Сред ръкописите му има преписани поучения от духовни книги, говорещи за величието на този акатист. Ето два цитата: „Приучвайте се да четете акатиста ѝ с изключителна преданост и с течение на времето ще видите каква благодат ще се излее върху вас такава, казвам ви, каквато никога не сте усещали. Опитайте – и ще се убедите! Само че не очаквайте още от първия път да видите това, защото на току-що посадено лозе няма гроздове. Но с течение на времето ще наберете зрели и сладки гроздове“.

Постоянно хлопайте на портите на Майчиното ѝ съчувствие и любов към човечеството с непрестанно четене на акатиста ѝ и на молитви за нейна слава ще намерите помощ и застъпничество не само през преходния живот, но и в смъртния си час”.

„Съвременни светогорски подвижници“, Архимандрит Херувим (Карамбелас)
Изд. Православно Отечество