Поучения на светител Серафим, Софийски Чудотворец

За Православната вяра

1. Свято и неотклонно пазете нашата Православна вяра, нейните канони и догмати. Не приспособявайте вярата към живота си, а живота си – към вярата.
2. Без Православната вяра няма благодат, няма и истинска любов към ближния, а има само гибелен егоизъм или празни думи за любов, както у еретиците и сектантите.
3. По всички догматически въпроси и особено при спорни богословски мнения трябва строго да се придържаме към светоотеческото учение. Само светите отци могат да ни дадат безгрешен и единствено истинен мироглед за нашата вяра. За нас те са спасителният критерий за Православие.
4. Божественият Дух съвместно с Апостолите, Вселенските Събори и светите Отци е установил каноничните истини не за това, за да може после ние да ги поправяме или отменяме, като несъвършени и погрешни. Такова отношение към светите канони е напълно недопустимо (казано относно календарната реформа).

Относно сектите, ересите, разколите

5. Да се нарича църква всяко от еретическите общества означава да нямаме правилно понятие за Църквата и да потъпчем вярата си и догмата за Църквата, изложен в деветия член на Символа на вярата.
6. Нашата Църква никога не е смятала, че еретиците влизат в нейния състав, в състава на самото Тяло Христово. А и как е възможно да смятаме тази икуменическа гледна точка за православна, когато Вселенските Събори винаги са предавали еретиците на анатема т.е. на отлъчване от Църквата?
7. Еретиците може да станат свети само след покаяние или отричане от всички свои ереси и след присъединяване към Православната Църква.
8. На всички икуменически конференции се извършва съвместна молитва на еретиците с православните. Но такава съвместна молитва е забранена от св. канони на нашата Църква. Десетото апостолско правило гласи: “Ако някой, макар и в къщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен”… Нека всецяло да отхвърлим това движение, защото в него се крие отстъпление от Православната вяра, предателство и измяна на Христа, които ние със всички сили трябва да се стремим да избегнем, помнейки думите на преп. Серафим Саровски: “Горко на онзи, който макар и само на една йота е отстъпил от определенията на седемте Вселенски Събора.”

Борбата с греховните помисли и с греха

9. Нужно е винаги да носим със себе си тефтерче и когато се появи лош помисъл, веднага да го запише. „Така, като дървеница ще го смачкаш”
10. Три са главните грехове, в които сега се валя цялото човечество: 1) блуд, 2) гордост, 3) жестокост. Тези грехове влекат човечеството към погибел. Господ не понася блуда. Чревоугодието е главната причина за блудната страст.
11. Когато почувстваш злоба, веднага прочети прощалната беседа на Спасителя с учениците Му. Знай, че от злобата идват униние и блуд.
12. Самоукорението е начало на спасението, а самооправданието за човека е погибел.
13. Покаянието означава изправяне на живота. Повече слушай, отклокото да говориш и да разказваш.
14. Главното е да не осъждаш. Коренът на всички плътски грехове е осъждането.
15. В брата си трябва да виждаш ангел, а на греха му да гледаш като на болест. Ако някой съгреши, трябва да търсим извинителна причина за неговата грешка, а не да осъждаме. Такава трябва да бъде нашата тактика!
16. В непослушанието се крие гордост. В смирението се крие любов. В гордостта няма любов. Всички твои нещастия идват от гордостта.
17. Волността в обращението и дързостта са по-лоши от всичко.
18. Когато те обидят, непременно замълчи и ще придобиеш смирение. Но трябва да мълчиш не само с уста, но и със сърцето си.
19. На злото трябва да противопоставяме любовта. По любовта се познава истински вярващият човек.
20. Главното са кротостта и смирението, без тях телесните подвизи са нищо. За телесните подвизи, в които липсва смирение, Господ наказва с блудна похот, за да смири човека.
21. Себелюбието принася печал и се лекува с мълчание.
22. Ако те нападне униние, чети Евангелието и житията на светиите.

За молитвата

23. Молитвата спасява от всички беди.
24. Особено важно е всяка вечер преди сън да се покаем пред Бога за греховете, които сме извършили през деня.
25. Казвай Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния” като наблягаш на думите „Господи Иисусе”, като с гвоздей в сърцето. Тогава постепенно сърцето ще почувства благодатта и името Иисусово ще прогони нечистите помисли от сърцето. Добре би било през цялото време на нашия живот да се казва тази молитва.
26. Забелязал съм, че Господ винаги чува и изпълнява молитвата във време на велики скърби.
27. Господ е близо, ако Го призовеш, веднага ще откликне!
28. Когато умрем ще разберем колко близки са ни били Спасителят и Св. Богородица, колко са били снизходителни към нашите немощи и как са изпълнявали нашите молитви.

Няма нищо по-добро от монашеството

29. Бог най-много обича монасите… Монашеството е много трудно нещо. Монахът се бори със стихиите, с природата, със самия себе си. И все пак няма нищо по-добро от монашеството.
30. Божията Майка е първата монахиня на Новия Завет. Затова Тя толкова обича монасите и им помага. Преди всяка работа чети „Богородице Дево” и викай на помощ Божията Майка и всичко ще бъде наред.Забелязал съм това от собствен опит!
31. Подвижникът е подобен на славей. Славеят пее хубаво тогава, когато наоколо няма хора. Така и подвижникът тогава извършва своите подвизи, когато е отделен от хората.

За любовта към Бога и за целта на земния ни живот

32. Любовта към Бога се състои в изпълнение на Неговите заповеди.
33. Да се стремим към благодатта на Св. Дух като към най-драгоценно за нас съкровище, като към цел на целия наш живот. Ако не съществува за нас тази цел, то каквито и добри дела да вършим, ние не ще се спасим. И как може да бъде иначе? Нали за да ни дарува благодатта на Св. Дух Господ е пострадал на Кръста.

По материали на pravoslavie.ru и проповеди на светител Серафим