По-добре да се беше молил, и тогава би разплел кълбото
Веднъж отец Виталий намери голямо заплетено кълбо конци и го даде на своята великосхимница да го разплете. Тя се мъчи, мъчи и го захвърли: „По-добре да го изхвърля.“ Стана ми жал за огорчения старец и вдигнах кълбото, за да помогна. Бъркам, бъркам, а сам се старая да не допусна никакъв недобър помисъл, за да не би старецът да ме изобличи. Отец Виталий взе от мен още по-заплетеното кълбо и без да гледа, бързичко го размота. След това се обърна към великосхимницатa: „Ако се беше молила, щеше да успееш да размотаеш кълбото, а ти закле тази вещ“. „А ти – каза той на мен, вместо да мислиш за това, с какъв помисъл няма да ме разсърдиш, по-добре да се беше молил, и тогава би разплел кълбото“.