По какво може да се определи дали един човек е православен

По какво може да се определи дали един човек е православен? Не само по това, което той говори, особено сега, когато всички са православни. Ако човек не вярва дори само в един член на Символа на вярата (например, във възкресението на мъртвите или че Иисус е Синът Божий), той не е православен. Ако човек не признава, че единствената истинска Църква е православната, той не е православен. Също, ако счита нарушаването на заповедите за норма, той не е православен.

***

Православното богословие трябва да осъди не само съвременното обновленчество, но преди всичко неговите извори. В противен случай, осъждайки само последователите на обновленците, рискуваме след време да се появи същото, само че в друга, по-привлекателна опаковка. В тяхното (на съвременните обновленци) съзнание в действителност няма място за светоотеческото християнство. При тях мястото на богомъдрите свети отци заемат А. Шмеман, Н. Афанасиев, А. Мен… Това движение има своя собствена догматика, от която съответно произтичат собствена литургична практика и морал, коренно различен от православния… Всеки опит да се оправдае дейността на “парижката школа”, първо трябва да обясни защо идеите на тази школа раждат такива чудовищни химери, потвърждавайки на практика Христовите думи, че „не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове” (Мат. 7:18)…

***

За съжаление днешните ереси се отличават от ересите в древността в това, че те са подчертано субективни. Ако в древността хората са се опитвали по някакъв начин да изтълкуват Божественото Откровение, те самите са вярвали, че говорят обективната истина. А сега у нас върви друго: „аз мисля така“, „това е моето мнение“, „това е моят теологумен*“, както е модерно сега да се казва, „моето частно мнение и не смейте да го оспорвате“. Вместо обективната реалност, някаква пълна измислица, игра на „моето мнение“ – такъв егоцентризъм, какъвто е имало в древността, но тогава той се е скривал, а сега – не.

***

Какъв е смисълът на ходенето в храма всяка неделя? В действителност това изискване не е измислено от човеци, а е дадено още в Десетте Заповеди: Помни съботния ден, за да го светиш; защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. (Изх. 20: 8,11). За нарушаването на тази заповед във Ветхия Завет се е полагало смъртно наказание, също както за убийство. В Новия Завет големият празничен ден става неделята, защото възкръсвайки от мъртвите, Христос освещава този ден. По църковните правила за нарушаващия тази заповед следва отлъчване.

Съгласно 80-то Правило на Шестия Вселенски Събор: „Епископ, презвитер, дякон или друг някой броящ се в клира, или пък мирянин, ако няма необходимата нужда или пречка, която да го кара за по-дълго време да се отлъчва от църквата си, а живее в града и в три неделни дни в течение на три седмици не дойде на църква – ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, нека бъде отлъчен от църковно общение“…

Ако Творецът казва така, то творението е длъжно безпрекословно да се покори. Повелителят на всички времена ни е дал дните на нашия живот. Нима Той не може да поиска от 168 часа в седмицата да му отделим четири часа? При това, времето прекарано в храма ни е от полза. Ако лекарят ни предпише процедура, нима няма да се постараем да изпълним точно препоръките му, за да се изцелим от телесната болест? Защо тогава игнорираме словата на Великия Лекар на душите и телата?

***

Обикновено (когато се съберат) православните започват да разискват действията на управляващите, да негодуват срещу масонските заговори – и това е в най-добрия случай. Възможно е да сплетничат или да приказват всякакви безобразия, които дори няма да споменавам. А нормално е, сядайки (около празничната трапеза), да обсъждат Свещеното Писание, да размишляват за това как точно в този конкретен момент Бог управлява света, по какъв начин Той управлява вселената, как устройва живота ни… Такива разговори няма. Съгласете се, това е най-вълнуващата тема, много по-вълнуваща от обсъждането на ближните или на безобразията, с които ни заливат средствата за масова дезинформация.

***

Защо много православни отделят повече внимание на външното благочестие, отколкото на промяната на живота по христианския идеал? Защото  е по-лесно. Лесно е да отидеш в храма, но да се изповядаш (и то само собствените, а не чужди грехове) е значително по-трудно.

Иерей Даниил Сисоев