По молитвите на живите

След смъртта на човека душата му преминава през митарствата с греховете, които са останали неизповядани и непростени от Църквата по време на земния му живот. След смъртта самата душа без тяло е неспособна на покаяние и не може да промени състоянието си.

Православната Църква се моли за такива покойници на всяка литургия, като изпросва от Господ да прости греховете им или да облекчи състоянието им. Те получават помощ и чрез поменаване по време на богослужения и панихиди, и чрез домашни молитви от страна на техните роднини и приятели.

Следователно до Второто пришествие на Христос на земята и Страшния съд душата на грешника, който е вършил добри дела през живота си и е осъзнал своята греховност, може да бъде освободена от адските мъки, но не чрез личното му покаяние (тъй като след смъртта вече няма покаяние), а по молитвите на живите.

Архимандрит Рафаил Карелин