Православието се сблъсква с едни и същи трудности – вчера, днес и утре

– Ваше Високопреосвещенство, благодаря Ви, че се съгласихте да дадете това интервю. С какви чувства очаквате настъпващите светли Рождественски празници?

Разбира се, празникът Рождество Христово трябва да породи в нас чисти духовни преживявания; поклонение пред великото тайнство, смирение. Без това не е възможно да преживеем напълно и да отпразнуваме достойно това велико събитие. Бог слиза на земята от любов към човека и за да му отвори отново вратите на рая. През празничните дни дълбоко вярващият човек оставя ежедневните си проблеми и се отдава на духовно размишление. Той иска да посрещне празника достойно по християнски, защото празникът съществува именно за това – да се отделим от ежедневните грижи и да насочим мислите и сърцата си към духовното. Както всяка работа изисква подготовка, така и празникът за нас е светъл, радостен труд за слава на Господа. Православният християнин трябва да се изповяда и да причасти. По този начин ние се приближаваме към Бога.

– Смятаме, че сме вярващи, православни християни. Как мислите, днешните българи станали ли са по-религиозни?

Този въпрос ми зададе и един журналист в град Сливен. Духовността е трудна за изследване. Тя е недостижима във височината, неизразима в дълбочината и необятна в широтата си. Пътят на вярата е сложен духовен път. До промяната на политическата обстановка в нашата страна също имаше дълбоко вярващи хора, които се изповядваха, търсеха Бога, искаха да бъдат истински православни християни.

Колкото и дълбоко да е скрита духовността в човека, колкото и да я крият, рано или късно тя се проявява. Така и днес имаме православни християни. По време на всеки пост питам изповядващите свещеници колко хора са се изповядали, какъв е броят им, има ли промени. Въпреки че това все пак е външен показател. Всеки, който с духовни уши слуша Божия призив, прозрява духовно и се приближава към Бога на Истината и Любовта. Не може да се определи точно броят на вярващите, защото Истината не е в количеството, а в качеството. Православието е било пазено от малцина, но силата му се е запазила през вековете.

– Какви са според Вас най-големите трудности, пред които е изправено Православието днес?

Православието се сблъсква с едни и същи трудности – вчера, днес и утре. Църквата ги познава добре. Светите отци, които пазеха Православната вяра, се бореха за нея и я защитаваха, ни дадоха прекрасен пример и ни показаха достоен път. Целта на Православието е да победи света не чрез насилие, а чрез убеждение. Векове наред нашата вяра беше ограничавана, потискана, но тя никога не изчезна, никога не отслабна, и всеки, който се бореше срещу православната вяра, не побеждаваше, а губеше. Въстаналият бива победен от Светия Дух. Никой не може да се бори срещу Бога. Проследявайки историята на първите векове на християнството, виждаме, че православната вяра се е съхранявала в катакомбите. Светите мъченици ни показаха как да съхраняваме православната вяра до края на света. Това е велико дело. Бог ни е заповядал да бъдем верни на Православната истина до смърт. Наш дълг е да пазим Православната вяра от изкривявания, от най-малките нововъведения, да я съхраним от смесване. Има една истинска и спасителна вяра – Православната. Ако някой се отклони от православната вяра и православния догмат, той вече не е истински православен християнин. Православният християнин приема изцяло всички догмати. Това е потвърждение и знак за истинския християнин. Най-малкото отклонение от истината води до духовна гибел.

– С какви други проблеми се сблъскват православните християни днес?

Православните християни се сблъскват с различни трудности. Аз общувам с православни християни всеки ден не само в митрополията, но и в епархията. Виждам тяхната скръб, тяхната бедност. Понякога те се изнемогват, но аз ги ободрявам с това, че в други времена изпитанията са били и по-големи. Истинските християни са запазили вярата си и са преодолели препятствията, което означава, че и ние също трябва и можем да го направим. Както казва св. Киприан Картагенски: „Страдам, братя, заедно с вас, и не ме утешава ни най-малко, че съм здрав и невредим, защото пастирът се ранява с раната на стадото си”. Проблемите не могат да се съберат в една книга. Бедното семейство има едни проблеми, богатото – други, ученикът, снахата, свекървата, синът, дъщерята – други. Те не могат да бъдат определени и ясно разграничени. Това е много труден и сложен въпрос. За мен е важно друго. В нашите сили е да посочим единствения спасителен път на православните християни и да ги предупредим да не се отклоняват от Православната вяра.

– По време на конгреса на висшите православни богословски школи митрополит Йоан Зизиулас сподели мисълта: „Тези, които се противопоставят на икуменизма, не могат да бъдат православни“. Как бихте коментирали тези думи? Наистина ли това е основният въпрос за определяне на нашата православност?

Нямам право да тълкувам думите на митрополит Йоан. Моята етика ми забранява да го правя, питайте него – нека той отговори и обясни. Но моят призив е такъв: да пазим православната вяра от всичко, което е придошло, привнесено. Истинският православен християнин се съобразява със светите отци, с решенията на съборите, с догмите на православната вяра. Всичко останало не произтича от Православието. Който наистина обича православната вяра, той я пази. Той почита Православната Църква, не се отклонява ни надясно, ни наляво, защото всяко отклонение е измяна на Православието.

– Наскоро във форума на сайта „Религия.бг” възникна въпросът: доколко е правилно иноверен и православен да се венчаят в Православна църква? Какво е Вашето мнение?

Православният християнин се венчава с православна християнка. Ако се постъпи по друг начин, това е неправилно. Неправославен, ако иска да се венчае по православния канон, трябва да приеме истинската вяра.

– Но как да разбираме желанието на Вселенския патриарх, изразено по време на официалното му посещение в Рим тази година – да се постигне пълно единство във вярата с католиците? Два месеца по-късно той отново официално обяви, че Константинополската патриаршия вече счита за валидно кръщението в Евангелската лютеранска църква в Германия?

По този въпрос не мога да кажа нищо повече от това, което вече казах. Трябва да помним и да пазим клетвата, която сме дали при нашата епископска хиротония. Трябва да спазваме догматите. В края на краищата, ние сме се заклевали пред Бога, пред архиерейския събор и пред вярващите православни християни.

– Вие сте митрополит на една от най-големите епархии на Българската Православна Църква. Вашите дела вървят успешно в такова трудно от икономическа гледна точка време за Българската църква и страната.

Господ помага на всички. Когато ставаме монаси, при пострижението отговаряме: „Да, с Божията помощ, Владико (отче) свети“. Без Бога, без благодатта нищо добро не се получава. Тук няма място за никакво задоволство, защото св. апостол Павел казва: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Фил. 4:13). Когато Бог помага, човек трябва да се смири. Без това не може да се постигне успех. Божията благодат се проявява там, където има смирение, търпение, молитва. Напротив, ние имаме много трудности, много проблеми. Много от нашите храмове се нуждаят от ремонт, имаме православна литература, която не достига до най-малките села, до всеки християнин, който очаква нашата духовна подкрепа. Така че „кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лк 17:10). Аз, всъщност, не мога да кажа такова нещо, затова съм много далеч от мисълта, че съм изпълнил своя дълг.

– Вие споменавате благодатта, която ни помага в живота. Светите отци, говорейки за нашето време, предсказаха изчерпването на благодатта. Хората изпадат в състояние на отчаяние, депресия, самота, което ги прави лесна плячка за бесовете. Според вас, съвременният човек самотен ли е?

Вярващият човек никога не е самотен. Той е сам, но не е самотен. Свети Симеон Богослов говори за силата на благодатта, за радостта от благодатта, за утехата от благодатта. Благодатта дава смисъл на християнския живот, благодатта изцелява човешката душа. Благодатта е живот, благодатта е кълн, тя е като семе, което без клон не може да расте, не дава плод, не дава нищо – изсъхва. С тази благодат живеят християните. Според Симеон Новия Богослов благодатта е „душа в душата”. Тя е сила. Божествена сила. Благодатта е близо до нас, но трябва да я почувстваме. А за това е нужен подвиг. Търпение, молитва, прошка, любов към враговете, съчувствие към хората. Най-малката завист унищожава всичко. Св. Йоан Златоуст казва: „Завистта прекъсва любовта”. Любовта е повече от мъченичество. Защото, дори ако „раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.“ (1 Кор. 13:3). Светиите Божии угодници са прославили благодатта и любовта.

– Но за това се говори все по-малко и по-малко. Ставаме свидетели на изключителна разпуснатост на нравите, ужасни престъпления. Самоубийствата се увеличават, включително сред децата. Как в такъв обезумял свят могат да звучат Евангелските слова?

Който се отдалечава от Бога, отдалечава се и от доброто, от блажената вечност и от своето спасение. „Защото с Бога живеем, движим се и съществуваме”. Апостолът е казал – щом живеем от Бога, то без Бога не живеем. Или се движим само с тялото. А междувременно животвори духът, а не тялото. Духът дава смисъл и цел на нашия живот. Когато духът е насочен към Бога, той прорязва духовната тъмнина. Духът е като светъл лъч в стая, в която се роят прашинки. Тези прашинки не го спират. Хората трябва да знаят, че имат вечни души. Бог с любовта Си ни призовава винаги, любовта не ни напуска до последния ден от живота ни. Защото има любов, която никога не отслабва и която нищо не може да помрачи. Дори при малък грях цялата душа се мъчи, а не само част от нея.

– Незнанието на тези истини ли е причината за това, че в нашите манастири има все по-малко монаси?

„Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.” (Лк 12:32). Господ каза, че по тесния път вървят малцина, а по широкия – мнозина. Когато вършим своята работа, трябва да я вършим докрай с любов, търпение, мъдрост, разсъдителност и молитва. Тогава, изпълнявайки своя дълг, няма да носим отговорност пред Бога. Ако пренебрегнем служенето на ближния, ако не обърнем достатъчно внимание на душевното изцеление, тогава ще носим отговорност. Както казват светите отци и свети Симеон Нови Богослов, Бог може да направи всичко, освен да спаси безчувствения. Бог, като всемогъщ, не може да спаси безчувствения. Значи, нашето спасение зависи както от Божията милост и благодат, така и от нашето участие. Който желае спасение, няма да го постигне без труд. С труд и молитва, с труд и Божията помощ – само така се постигат крайните цели. Нито само с труд, нито само с надежда на Божията милост, без лично участие, човекът няма да постигне спасение. Противно на Божията воля, ние ще останем извън духовното стадо. Нека се молим на Бога да ни даде ревност и огън. Нека запалим този нематериален огън и нека той осветява пътя на нашия живот.

– Възможно е, осветени от огъня, за който говорите, политиците да са предложили създаването на монашески здравен фонд, който да оказва съдействие на монасите, нуждаещи се от медицински грижи. Как бихте коментирали тази инициатива?

Не мога да кажа нищо, докато не бъде изразено официалното становище на Светия Синод. Все още няма общо обсъждане на този въпрос, не е изразено съборното мнение на Църквата. И аз ще замълча.

– Когато става въпрос за празници, изглежда неуместно да се говори за православни благотворителни акции, организирани от Църквата. Но вашата епархия развива широка дейност в помощ на бедните и нуждаещите се. Моля, разкажете ни за това.

Чувствам се малко неудобно. Вярно е, че съм член на Областния комитет на Червения кръст. В края на учебната година ние помагаме на ученици, сираци или деца с един починал родител, с болни родители или с родители пенсионери. Директорите на училищата ни предоставят списъци с такива ученици и ние помагаме с материални средства на децата, доколкото можем. Тази финансова помощ не е много голяма. Но ни помагат енориашите от Сливенската епархия. Има много бизнесмени, които също помагат в моята просветна дейност. Защото нравствените книги трябва да достигат до своите читатели. Аз съм изпълнен с благодарност към всички хора в Сливенската епархия, които ни помагат в добрите дела. В Съдния ден Бог ще ги възнагради стократно. Защото техният принос, тяхната лепта допринася за духовното просвещение. А без просвещение не може да се постигне морално общество и ред. Затова ние винаги казваме „да” на доброто и „не” на злото.

– Какво бихте пожелали на нашите читатели?

Пожелавам на читателите душевно и телесно здраве, търпение и мъдрост. Защото, както казва Свети Йоан Лествичник, трябва да се потрудим малко, и Бог ще ни помогне много. Хората, които с отворено сърце се интересуват от въпросите на вярата, ще получат полза, макар и може би не веднага. Защото и слънцето не изгрява веднага, а бавно, постепенно, но неотклонно. Така е и с духовното просветление. То не става за миг. Но когато човек почувства силата на благодатта, вече никой не може да го отклони. Разбира се, нужна е духовна смелост не само да започнеш да вървиш по правия път, но не по-малко – да продължиш по този път. И аз се моля на Бога вашите читатели да продължат да вървят по трудния и славен път на спасението.

Интервю със Сливенския митрополит Йоаникий за портала РЕЛИГИЯ.БГ, от 6 ноември 2003 г. (което се оказва много актуално и днес, след повече от двадесет години)

https://pravoslavie.ru/40495.html