През всеки пост да се опитваме да победим един грях

Бог е дал на навика сила, а вече от нас зависи какви навици ще допуснем да надделят…

Бог е дал навика, за да облегчи живота ни. Когато трябва да стана в 4 часа, отначало се налага да навия часовника или някой да ме събуди. След това вече няма нужда от часовник. Ако си легна навреме, се будя сам. Но, ако човек използва тази способност, която е дадена, за да облегчи живота ни, за зло, тогава злото става за него по-лесно, докато в действителност е несравнимо по-тежко…

С греховете идват навиците, с навиците – страстите, а със страстите – всякакви измислени нужди.

Тежко ни е да изпълняваме Божиите заповеди, защото сме придобили лоши навици, които изглеждат леки, а Божиите заповеди – тежки, докато в действителност е точно обратното. Божиите заповеди са несравнимо по-леки от всеки грях и от навика да грешим.

Колкото по-рано започнем да се въздържаме от страстите, толкова по-лека ще е борбата с тях и обратното.

Трябва да се борим със слабостите ни грях по грях, порок по порок. През всеки пост да се опитваме да победим един грях, към който сме привикнали. И както първо се пристъпва към раните, които кървят, а после към по-малките рани, така и със страстите – отначало се борим с най-големите, а после с по-малките. Но същевременно да не забравяме, че няма големи и малки грехове…

Патриарх Павле, „Будимо људи, Поуке патријарха Павла“