Преподобни Серафим завещал следното молитвено правило

Мнозина, идвайки при преподобния, се оплаквали, че се молят малко на Бога, дори пропускат задължителните ежедневни молитви. Някои казвали, че правят това поради неграмотност, други – поради липса на време. Преподобният завещал на такива хора следното молитвено правило:

“Щом стане от сън, всеки християнин, като застане пред светите икони, нека да каже Господнята молитва Отче наш три пъти, в чест на Пресветата Троица, после песента към Пресвета Богородица Богородице Дево, радуйся – също три пъти, и накрая Символа на вярата – Вярвам в един Бог Отец – един път. След като изпълни това правило, нека всеки християнин да се занимава с работата, на която е поставен или за която е призван. А ако работи вкъщи или пътува за някъде, нека да казва тихо: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния или грешната. Ако пък наоколо има други хора, то, занимавайки се с работата си, нека да казва само с ума си: “Господи помилуй”, и да продължава така до обяд.

А непосредствено преди обяд нека да извърши горепосоченото утринно правило. След обяда, вършейки работата си, нека да казва също тихо: Пресвета Богородице, спаси ме, грешния и нека това да продължава чак до лягане за сън.

Когато му се случи да прекарва времето в уединение, нека да казва: Господи Иисусе Христе, по молитвите на Богородица, помилуй ме грешния или грешната.

Преди лягане нека всеки християнин отново да каже посоченото утринно правило, тоест три пъти Отче наш, три пъти Богородице Дево и веднъж Символа на вярата. След това нека се огради с кръстния знак и да спи”.

Относно достойнството на това малко правило преподобни Серафим обяснявал, че “придържайки се към него, човек може да достигне до християнско съвършенство, тъй като споменатите три молитви са основата на християнството. Първата – като молитва, дадена от Самия Господ, е образец за всички молитви. Втората е донесена от небето от Архангела като поздрав към Дева Мария, Майката на Господ. А Символът съдържа в себе си накратко всички спасителни догмати на християнската вяра”.

Ако за някого поради благословени обстоятелства е невъзможно да изпълни както би трябвало и това малко правило, то старецът го съветвал да го казва във всяко положение: и по време на занимания, и при ходене, и дори в леглото, помнейки думите на Господа: всеки, който призове името Господне, ще се спаси (Иоил  2:32; Рим. 10:13).

А който разполага с повече време, отколкото е нужно за това правило, и при това е грамотен, нека да присъедини към правилото и други душеполезни молитвословия и четива, като например: четене на няколко зачала от Светото Евангелие и от Апостола, четене на канони, акатисти, псалми и различни други молитви.

И като чете, нека с дълбоко смирение да благодари на Господ и за това, че е имал време да Му принесе в жертва и още нещо от свещените плодове. По този път християнинът малко по малко може да се изкачва към върха на християнските добродетели.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-1/book.pdf