Приклонете си главите, разтворете си душите

ВОДИЦИ

Колко сняг! И над реката леден мост, –
на моста се е спрял Иисус Христос.

Вслушва се в камбаните усмихнат, благ –
и в усмивката Му се топи и лед, и сняг.

Богомолци с песни идат от града,
да се кръстят със светената вода,

да оставят при кръстителя Иоана
свойте скърби, свойте болки, свойте рани.

А Иоан им казва: „Ето Тоз
е Самият Божий Син – Иисус Христос!

Искайте кръщение и благослов,
Той ще ви помилва с кротост и любов!”

И усещат богомолците тогаз,
как край тях и в тях топи се лед и мраз,

как ги милва топла пролетна вълна,
из мъглата как прониква светлина

и сред нея как с крила на гълъб бял
в белота Светият Дух е засиял…

* * *

Рано утрото, разтвори
ведросините си взори,
блясна слънце над реката,
обкована с тежък лед; –
звън камбанен се понесе
и тържествената песен
се отекна, като светъл,
като празничен привет

Слънцето предвечно свети –
и изчезват вековете:
ето Иоан Предтеча
пак издига властен глас:
– Приклонете си главите,
разтворете си душите,
с покаяние срещнете
Божия Син дошъл при нас!

И ледът върху реката
се стопява от словата, –
и разкаяни душите
изповядват грях след грях;
обич чиста ги обгаря –
те широко се разтварят,
за да влезе в тях Доброто –
Сам Христос да влезе в тях.

София, 1953