Причастници има много, но истински причастили се – малко

Веднъж по време на Великия пост един от енориашите в църквата, в която служел преподобния Севастиан Карагандински (1884-1966), казал с радост:
– Колко много причастници има днес в храма!
– Причастници има много, но истински причастили се – малко, отбелязал преподобни Севастиан. –не трябва нито да се гордеем, че се причастяваме своевременно, нито да се отчайваме, че обстоятелствата са ни попречили да го направим. Понякога човек се сподобява да се причасти за спасение на душата преди самата си смърт.
Преди самото Причастие ние сме длъжни да постим, да прочетем молитвеното правило и да очистим съвестта си в тайнството Покаяние. Но дори точното изпълнение на изискванията, наложени от Църквата, не ни гарантира достойно приемане на Христовите Тайни. Защо? Защото, като изпълняваме тези изисквания, ние често забравяме целта, за която те са установени. Господ иска от нас не точно до дребнавост спазване на поста, формално четене на каноните и механично изброяване на греховете на изповед, а съкрушен дух и смирено сърце. Ако в периода на подготовката за Свето Причастие не сме достигнали такова духовно състояние, напразен е нашият труд.
„ЧУДОТО НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ“, Протоиерей Вячеслав Тулупов
Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”©, Света Гора, Атон, 2009 г