Иконата от самото начало на своето съществуване е изключително разбираема. Разбира се, по-късно, през XVI век и след това, има периоди, когато иконите стават сложни, заплетени, не винаги разбираеми. Но в древността иконите винаги са били понятни. Изображенията в катакомбите и дори в ранновизантийския период често не са били с надпис, но въпреки това веднага разбираме за какво става дума. В катакомбите почти няма изображения, които да са неразбираеми, защото ако човек знае поне малко история на Църквата, вероучение, той разбира повечето сюжети.
Винаги е съществувал строг подбор на това, което може да бъде изобразено на иконата. Повтарям, най-важното в нея винаги е човекът, а второстепенното може да отсъства.
На иконата всичко може да се променя по отношение на човека. Затова пейзажът и архитектурата се намаляват, появяват се иконни хълмове. Сградите са изключително малки и просто обозначават къде се развива действието. Подобно е било и в античността, само че не толкова радикално, колкото в иконата.
Конят, да речем, е бил изобразяван по-малък, отколкото в действителност, за да не засенчва човека. Напротив, някои дребни детайли на иконата могат да бъдат значително увеличени. Да приемем, че имаме икона от XVI век, на която е изобразен преподобният Никита стълпник, който извършвал различни аскетични подвизи, включително се излагал на ухапвания от комари. И това е изобразено на неговите житийни икони. При това комарите там са просто гигантски, защото ако бъдат показани в реално съотношение, ще бъдат неразбираеми, като някакви малки точки. Или в катакомбите има изображение, където Самсон поваля филистимците с челюстта на магаре. И челюстта там също е толкова голяма, без което не би могло да се разбере какъв е сюжетът.
Архим. Лука (Головков)
