Простотата се дава на човек, който не осъжда

Простотата се дава на човек, който не осъжда грешниците. И вие: ако видите някой брат, паднал в пиянство или други грехове, в блуд, в нечистота, помолете се: ,,Помогни, Господи, на брата да се избави от това блатно тресавище и го укрепи!“. Но само не осъждайте, защото иначе ще паднете в още по-голям (от неговия) грях…

В едно и също семейство има добри и лоши деца. За едните се радваш, за другите – скърбиш. Така и в нашето голямо християнско семейство – всеки си има свой нрав, привички, затова, ако видим нещо, по-добре да се помолим, отколкото да осъдим!

Както се разказва в една история: докладвали на игумена за някакъв йеромонах:  „Той е блудник. Иди виж как отново се валя в греха“. Игуменът отишъл, приближил се, побутнал с крак и казал: „Ставай, брате!“ Оказало се, че това е голяма купчина слама… И братята се засрамили, и се разотишли. Ето колко опасно е да се осъжда!

Друг пример: някакъв монах от един манастир непрекъснато четял нещо, записано на хартийка. И братята докладвали това на игумена „Този брат е лош, той е магьосник. Извикал го игуменът при себе си: „С какво се занимаваш?“, а онзи му отговорил: „Винаги, когато се боя да не падна в грях, чета написаното на хартийката: ,,Сдържай езика си от зло и устата си от коварни думи, и не осъждай брата си!“ . И като го чета, се укрепявам“.

И така, главният ни грях – това е осъждането. А на Страшния Съд ние ще отговаряме не за другите, а само за себе си! На земята може и да се покажем добри, ласкави, а там на Съда ще стане явно какви сме били всъщност! Както е казано: ,,Сърцеведче, пощади душите ни!“ И ако се каем чисто, вършим добри и избягваме злото, Сърцеведецът Господ ще пощади душите ни.

Прот. Йоан Миронов

“Православный Летописец Санкт-петербурга”, 2001, №7.