Протоиерей Йоан Миронов: „Не съм виждал лоши хора и благодаря на Бога за всичко“

 

 

Да разказвам за протоиерей Йоан, духовният ми наставник, от една страна, е радостно, а от друга не е лесно, защото когато човек ти е дълбоко скъп в духовно отношение, е трудно да говориш за него. Освен това, има преживявания, които е трудно да се предадат с думи. Затова, може би, много важни неща ще останат “извън кадър”.

Искам да започна с това, че има Свещено Предание и Предание в по-широкия смисъл на думата – на предаване на личния опит на благодатта. Това е много ценно. Именно чрез Преданието в Църквата действа Светият Дух. Преданието от Христа чрез апостолите, техните следовници и следващите поколения вярващи – всичко това са живи артерии на лично съприкосновение с Господа. Отец Йоан се ползваше от духовното ръководство на преп. Серафим Вирицки, а преподобни Серафим Вирицки – на преп. Варнава Гетсимански. След смъртта на преп. Серафим, ходеше при св. Симеон Псково-Печерски и митрополит Вениамин Федченков, а също – при Стареца Николай Гурянов. За нас е важна тази жива връзка чрез нашия духовен отец с предишните поколения подвижници, много от които вече са прославени в лика на светиите.

 

Ако си спомним свети Йосиф Исихаст, когато отива на Афон, разбирайки важността на това лично приемство на живото Предание, започна да търси Старец. И това се оказва трудно… Преподобни Паисий Величковски също е обиколил много Атонски обители и не е намерил за себе си духовник.

 

Някои се чудят как ние с брат ми, бидейки монаси, сме под духовното ръководство на свещеник, протойерей с презвитера и деца. На това може да се отговори с цитат от Евангелието Духът диша, където си иска (Вж. Ин.3:8). В опита на Църквата е имало духовници и жени-старици като Паша (Параскева) Саровска или света Хилда, а също и много млади хора. Имало е случаи Бог да даде духовни дарове на млади свещенослужители. За свой приемник свети Пахомий е избрал съвсем млад монах.

 

Духът Божий може да действа неочаквано за нас и да направи духовен наставник на много епископи, игумени, игумении, атонски монаси, миряни, професори и различни високопоставени лица – свещеник, който в някакъв смисъл е най-обикновен. Отец Йоан е от просто селско семейство, което никога не се е отклонявало от вярата.

 

 

…Разбира се, би могло да се постави охрана около храма. Но е известен духовният закон: където има където има светини, святост, там задължително има и някакво много тежко състояние на човешките души. Дори в Дивеево, около манастира може да се срещнат много сектантски мислещи хора и някакви непонятно откъде изникнали “монахини” и “схимници”. Не искам да разказвам подробно, но знам от изповеди, че поклонници са се срещали с тези „подвижници”, присъствали са на техните „бдения”, но по-добре е да не ходят там.

 

Тоест, колкото по-свещено е мястото, толкова повече проблеми има наоколо, което показва общото състояние на обществото, на църковния народ и, вероятно, на нашите болести. Защо? За да може човек, като види тези болести, да се научи да се уповава на Бога и с Негова помощ да ги преодолява.

 

И ние виждаме, че нашите енориаши, които се причащават и са ръководени от Стареца, понякога се настъпват, блъскат се, викат… А отецът просто се обръща, прекръства се и продължава да се моли. Той би могъл да каже: „Спрете! Безумни, какво правите?“ Но той продължава да се движи в този „аквариум”, където плуват „същества”, които се нуждаят от изцеление. Има и много благочестиви енориаши, хора, които са дошли в енорията наскоро и дори превъзхождат много от онези, които отдавна се молят тук.

 

Един от уроците, които ни дава о. Йоан е, че понякога трябва да се потърпи, защото иначе бихме осъдили, ще започнем да казваме: “Какви безумни хора!” и благодатта ще отстъпи от нас. Ето как с мълчание и търпение може да дадеш урок…

 

 

Неговия подход бих определил така: милостива любов! Защото покровител на батюшката е свети Йоан Милостиви, а на същия ден се чества и иконата на Богородица „Милостива”. Именно този аспект на милостта в любовта отец Йоан е развивал в себе си през целия си живот, започвайки от детството си. Милост към цялото творение, а към хората – още повече. Макар че понякога е трудно да обичаш хората. Лесно е да обичаш Бога, защото Бог е добър, а хората – по-трудно, защото са грешни. По някакъв начин той умее да не вижда този грях. Отец Йоан е милост и любов, покриваща греховете. Негова друга цел, както аз я виждам, е постоянното движение напред. На 98 години той казва: „А това го направихте ли, а другото, а третото? Но защо пак сте толкова бавни?“

 

 

Не, той не обича големи думи. Той казва конкретни неща: трябва да се направи това и това. Стремежът му е общият дух да бъде любов и мир между всички – като общо правило. Той казва: „В обителите, които строите, в човешките отношения, които изграждате, трябва да има любов, мир, състрадание и милосърдие. Ако това липсва, тогава няма смисъл това, което правите. Дори и да направите много.“ И винаги има движение напред, сякаш той те подтиква: не се задържай, не се лени, не се задоволявай с постигнатото. Дори и да не го изразява с думи, той го показва с духа си. В него има бодрост, която се изразява във всичко, дори в това колко бързо прави всичко.

 

 

Отец Йоан може да бъде доста строг в някои ситуации, но не груб. Това не позволява да се отпуснеш. Ако започнеш да се отпускаш, ще си го получиш. Отношенията ни с него са такива, че той не шамаросва, но думите му действат така, че човек би предпочел да го шамаросат. За мен лично е болезнено, че съм му причинил неприятност, което означава, че съм виновен. Тоест, неговата мекота, благост не е свързана с „любезничене“, което кара човек да се размекне. Нищо такова. Веднъж в младостта си бях в тежко състояние и мълчаливо се притиснах до рамото му. А той каза твърдо: „Не унивай!“ Отче, простете, разбрах за цял живот. А отец Николай Гурянов можеше да ме зашлеви и то силничко.

 

Отец Йоан е човек, който е работил в най-тежки условия в продължение на много години, животът му е дългогодишна тежка работа. През онези години той винаги пътуваше сам, не с кола, а с влак, до далечни енории, посещаваше къщи, служеше на хора, които го ограбваха, съслужеше на свещеници, които го клеветяха. И при това той казва: „В живота си не съм срещал лоши хора”. Това е практика от много години, когато човек се е научил да покрива с любов дори най-тежките човешки грехове.

 

 

Отец Йоан е много скромен човек и рядко говори много. Дори в онези години, когато дойдохме при него, в началото на 90-те, той вече имаше много духовни чеда, но никога не изнасяше дълги проповеди, никога не изповядваше дълго, не седеше дълго на маса с чедата си, дори по големите празници, 15-20 минути – става и си тръгва. В него няма превзетост, надутост, многословност, той винаги е по селски прост. Но в същото време Божият Дух чрез него ни разкрива много неща, и не само на нас. Често задачите, които той поставя, се оказват много трудни, ако човек се постарае да ги изпълни. Спомням си думите на Стареца към духовното му чедо в една от историите на Патерика: „Помисли над думите ми. Помисли за това, което ти казах, опитай се да го изпълниш, помисли, а после пак ела при мен и ще го обсъдим”. И се случва благословенията на отец Йоан да изглеждат точно така, че ако не помислиш над тях, изобщо не е ясно какво да правиш и как да го изпълниш.

 

Той спазва църковните канони доста стриктно, макар че в някои ситуации може спокойно и гъвкаво да промени нещо и да благослови това, което други духовници може би не биха се осмелили да направят. От друга страна, понякога той може да подходи по-строго, отколкото предполага средностатистическият канон. И отново тук се изправяш пред един парадокс: как Божият Дух действа по този начин? И във всички случаи, които помня, това, което той благославяше, се получаваше добре, ако хората оказваха послушание.

 

Затова за нас е благословение, че той съществува, благословение, че чрез него влизаме в руслото на Светия Дух, на църковното Предание. И досега задачите, които той ни поставя, не са лесни: всеки път, при такива темпове и от такива ъгли, както той ни ги представя, това изисква неординарни решения: да изпълним благословението, без да съсипем нещата, затова се налага да „поизпотим” над това, което той казва. Той говори кратко, трябва да се вниква в детайлите, да се съветваме, да обсъждаме с други духовни чеда – как да го реализираме. И в този смисъл това не е проста задача: казал е отецът – отишъл си и си го направил – така не става. Отец Йоан поставя задачата, а в същото време, докато я решаваш, трябва да обърнеш внимание на цял ред моменти, които той не ти е казал, но има предвид, и ако не ги вземеш под внимание, може да допуснеш грешка. И тогава той ще те нахока, ще каже дори, че си сгрешил, а човекът, който мисли прямолинейно, може дори да каже: „Отче, Вие ме благословихте, ето, аз правя…“ А се оказва, че трябва да се молиш, да обмисляш всичко дълбоко, да се съветваш с другите събратя – да изстрадаш необходимото решение.

 

В благословенията на отеца участват все повече хора. Виждаме, че той развива съборност, иска всеки на мястото си да върши своята работа и в същото време да взаимодейства с другите. При отец Йоан няма такава схема: ти си любим и ще ти разкажа всичко, а на останалите – по-късно. Той обръща внимание на всеки, дава вектори за развитие, поставя задачи и предполага, че ние трябва да се съгласуваме помежду си.

 

Имало е такива грешки, някой от неговите чеда, нашите близки братя или сестри, казва: „Аз правя това, отецът ми благослови”, и се получава зле или дори просто безобразно, ако човекът не донесе благословението за общо обсъждане и не помоли за помощ. Ситуацията се обърква, и всичко това само защото липсва това съборно действие, което отецът предполага. Но той не повтаря сто пъти едно и също. Очевидно, ако не се вписваме в координатната система, която той е задал, и формално изпълняваме това, което е казал, ние вече съгрешаваме, нашите действия противоречат на общата тъкан на живота на другите и благословението вече не е оправдание.

 

Трябва да се разбере, че твоето благословение не е лично твое, то е дадено на общността, на братята, на сестрите, трябва да бъде изстрадано, поне сред онези, които са свикнали да осмислят, обсъждат, измолват тези решения и едва след това да предприемат съответните действия.

 

Ние винаги приемаме думите му с голямо внимание… Отец Йоан принася полза на много хора, защото те се докосват до живия, вече почти вековен опит на живот в Христа. И нека Бог ни даде да черпим от този източник, с Божията помощ. Сега той все по-малко може да общува с хората. Мога да кажа, че формалното посещение на отец Йоан и простото получаване на неговата благословение често не променя живота на човека. Много хора се препънаха, като го слушаха и формално възприемаха това, което той казва. Някои свещеници се отдръпнаха от него, считайки, че той не е Старец, вместо да се потрудят, да „се поизпотят” над неговите думи. По този повод отец Йоан казва: „На волния се дава свобода, на спасения – рая, а ти каквото искаш, това избери!”

 

Протоиерей Иоанн Миронов: «Я плохих людей не видел и благодарю Бога за всё», Епископ Егорьевский Мефодий, 2024 г.