Първата заповед е да бъдеш човек

Помните ли как (по пътя от скита към Нитрийската планина) преподобни Макарий изпратил ученика си да върви напред? И ученикът срещнал един езически жрец, присмял му се, а езичникът от своя страна пребил витийстващия монах. Докато идващият след него Старец се смилил над заблудения… Приветствал го, наричайки го „трудолюбиви човече“, от което жрецът се умилил. Той признал, че е пребил този, който го нарекъл „демон“…. Разбрал авва Макарий, че това е бил ученикът му.
Все пак всички ние, хората, сме Божии творения. Ако Господ удължава нечий живот, това означава, че за този човек още съществува възможност за спасение. Всички, за които няма надежда да се поправят или вече са готови да преминат отвъд (освен ако нямат специална задача тук), Бог прибира. Животът ни е в Божиите ръце.
Всички ние сме човеци. Затова трябва да се отнасяме човешки един към друг. Това е принцип на съвместното съществуване. Така трябва да се гради едно общество. Като не лъжем, не крадем, не убиваме – това е общочовешка етика. Господ е изложил всичко просто: всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям – това е всичко (Мат. 7:12). Да обичаш всички – това е дело на съвършените. А ние, християните, сме призвани към съвършенство (срв. Мат. 5:48). Ние сме светлината на света (Мат. 5:14). Както слънцето грее над всички, над добри и лоши, така и ние трябва да се стараем да правим добро на всички. Не можем да се молим заедно с инославни, с иноверни: това е престъпление срещу вярата, но можем и трябва да правим добро на всички.
Когато всеки от нас премине отвъд, първият въпрос там ще бъде: бил ли си на земята ЧОВЕК? „Първата заповед е да бъдеш човек.” Ето по нея, струва ми се, ще ни питат най-напред. Когато душата попадне в областта на вечността, тя вижда Твореца и първото нещо, което се изтръгва от нея, е: „Господи, помилуй!“… А в отговор ще чуе всичко това, което е изложено в Евангелието: бил ли си милосърден към другите? Напоил ли си, нахранил ли си, приютил ли си, посетил ли си, помогнал ли си на другите в нужда?
Архидякон Илиодор (Гариянц)
pravoslavie.ru