В първата композиция на Св. Седмочисленици, изписана от корчанските зографи Константин и Атанас в църквата „Св. Богородица” (1744) в манастира Арденица иконографията е заимствана от тази на „Събор на Светите Апостоли“. Както е известно, още в средновековната книжнина св. Методий и св. Кирил, са наричани новите апостоли Петър и Павел, а мисията на св. Седмочисленици се сравнявана с апостолската мисия за разпространение на християнството (която мисия те действително продължават), затова те са наричани равноапостоли.
Както и при Апостолския събор, църквата, която светците държат, не е конкретен храм, както в ктиторските портрети, а Едната Света Съборна и Апостолска Църква – тази, която „държат“ на иконите и светите първовърховни апостоли Петър и Павел, и дванадесетте апостоли. Това е Православната Църква, чиито постановления всички те ревностно пазят, към която се придържат.
На преден план в архиерейски одежди са изобразени светите Методий, Кирил и Климент, които държат Църквата; зад тях в монашески одежди са изобразени св. Ангеларий, св. Горазд, а най-отгоре – св. Наум и свети Сава. Композицията е центрична. Подобни са композициите от ХVІІІ-ХІХ век в църквите на територията на съвременна Албания, както и е композицията в стенописа в манастира „Св. Наум“ край Охрид.
Защо свети Кирил е изобразен в архиерейски одежди? Богослужебните текстове свидетелстват за това, че той се почита и като светител, и като преподобен. Защото, от една страна неговият брат е светител, а службата им е обща, от друга – защото подвигът на св. Кирил е апостолски, което е по-близо до подвига на светител, отколкото на преподобен. Това обяснява защо в стенописа свети Кирил е изобразен в архиерейски одежди (като отъждествяване на апостолския и светителския подвиг).
„Композицията на Светите Седмочисленици в паметниците от ХVІІІ-ХІХ век на територията на съвременна Албания“, Ралица Русева, Институт за изследване на изкуствата – БАН
Стенопис: Първата композиция на св. Седмочисленици, изписана от корчанските зографи Константин и Атанас в църквата „Св. Богородица” (1744) в манастира Арденица по времето на Бератския митрополит Методий
