Пътят към Царството Небесно минава по острието на ножа – част 1

Моли се така: „Господи, не ми отнемай дара, който си ми дал“.
На въпроса: „Кога ще настъпи краят на света?“, старецът отвръщал: „А защо не се интересуваш от собствения си край?“
На един брат, желаещ да изпълни своята воля, казвал: „Не учи Бога какво да прави!“.
Съветвал свой духовен син, за да се довери на Бога, да се моли така: „Господи, аз съм Твой, не ме оставяй!“.
Казваше на желаещите да чуят спасително слово: „Ако искаш да се спасиш, шествай по пътя си питайки, защото истинската мъдрост се състои в многото съветване (вж. Притч. 11:14 – пр. 70-те).
„Какво отличава истинския монах?“ – „Отсичането на волята”.
На една духовна дъщеря: „Прибирайки се от църква, кажи молитвата „Достойно ест“, а после: „Благодатта на Господа от светия Му дом да пребъде и в моя дом“.
За усърдието в труда: „Започнеш ли някоя работа, я довеждай докрай и не се оглеждай назад като Сарра“.
Към недоволен монах: „Благодари на Бога за всичко, което получаваш, и не осъждай“.
„Както Господ Иисус Христос се умилостиви и помилва всички ни, така и ти не забравяй заповедта за любовта и я изпълнявай“.
„Никога не роптай против Божията воля и не казвай: „Не мога повече“.”
За настойчивостта в молитва: „Проси с надеждата, че ще получиш, а ако отговорът се забавя, спори с Бога (продължи да се молиш) и Бог не ще се огорчи, виждайки упорството ти”.
Относно молитвата. Старецът съветвал един монах да казва: „Иисусе, Господи, с радост Ти благодарим“.
На изповед казал на един свещенослужител: „Служи с мир, служи с ангели“.
Когато бил болен на легло и състоянието му се влошавало, на въпроса: „Как се чувствате, батюшка?“, отговарял: „По-добре!“.
За охлаждането към молитвата: „Земята под нозете ни гори, а ти спиш?!“.
На топлохладните към вярата казвал: „Пътят към Небесното Царство минава по острието на ножа“.
На един страдалец християнин старецът казвал: „Търси за себе си мира на молитвата и като се осланяш на Божията грижа за теб, не забравяй, че блаженството не е от тоя свят“.
Размишлявайки за Господните страдания, старецът казвал: „Никой не може да проумее с ума си болката, която Господ е претърпял на Кръста“.
На една духовна дъщеря, увлечена от светски грижи, казал: „Сестро, сега най-важно е спасението. Насочи всичките си желания към тази цел“.
На духовни чеда казвал: „Главното е да усещаш в сърцето си Бога“.
Когато старецът Иакинт бе игумен и народът му досаждаше, той строго казваше: „Бог да ни накаже час преди смъртта ни, да ни даде време за покаяние“.
Страданията през последните години от живота му направиха повече място за Бога в сърцето на стареца. Каза на ученик, който просеше молитвите му: „Останала ми е молитва. Няма да те забравя“.
Веднъж старецът рече: „Игуменът трябва да има толкова търпение, че да може с него да победи всички в братството“.
„Умереността е печат на мъдростта. Нека винаги имаме чувство за мяра. Да не се хвърляме в крайности нито надясно, нито наляво. Нека да търсим най-добрите средства за постигане на най-благородните цели”.
„Поради себелюбие съгрешаваме против ближния си, съгрешаваме против Бога, Който казва: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29). Защо спорите помежду си, защо искате да докажете правотата си? Човекът е толкова по-човечен, колкото повече живее за другите.”
Когато отново намерим себе си и връзката с Висшето Благо, само тогава се събуждаме, достигаме до търсената реалност. Всъщност това е подобно на търсене на нужната дължина на вълната.“
„Какво може да ни опази от стреса на този свят? Християнската духовност. Не всички го разбират. Във водовъртежа на съвременния живот не виждам хората да са намерили по-добър начин да се спасят и да спасят обществото, на което служим. Спасителят казва: Син Човеческий не дойде, за да му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина (Мат. 20:28). Така че, ето ни пример — да правим колкото се може повече добро на другите. Защото Божествената справедливост винаги остава самовластна (неоспорима, съвършена). Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ (Ис. 55:8).
За светиите: „Много трудно е да заставим себе си да мислим задълбочено и да живеем както светиите, почиващи край манастира, съветват. Между тях има общение. И хората на науката, вярващите го казват. Съществува връзка между тези, които се изнурявали плътта си в околностите на манастира, които са служили на Бога, били са светила за времето си и сега, след смъртта, си общуват с нас. Това обяснява защо се покланяме на мощите на свети Йоан Нови Сучавски и свети Калиник Чернигски, които казаха за нашите времена, че „мирът ще бъде отнет от земята“, и „горко на онези, които ще управляват народите през тази епоха“, и че „природните стихии ще отмъщават на хората“.
За отклоняването от правия път: „Ако дяволът види, че не може да те дръпне назад, ще те тласка далеч напред. За това бъди разсъдителен“.
„Осигури пустиня в сърцето си и може да бъдеш исихаст дори в гъстонаселен град.“
„Съмнявай се в себе си и не се осланяй на своите сили.“
„На свети места изкушенията са по-силни. Затова е необходима твърдост, за да ги посетим или да останем там. В противен случай ще паднем в съблазън.“
„Дори да можех да започна живота отначало, пак бих станал монах.“
„Изповедта ти да бъде кратка, колкото шепичка, немногословна.“
„След свето Причастие, като си отдъхнеш малко, горещо се помоли.“
„Приемайки изповедта смекчавай тежестта на греха, за да не би човек да изпадне в отчаяние.”
Мисли и духовни съвети на Архим. Иакинт Унчуляк