Пътят към Царството Небесно минава по острието на ножа – част 2

Въпреки че бил деятел на умната молитва, старецът от смирение, когато му искаха съвет за Иисусовата молитва, отговарял: „Не зная за тази молитва. Иди при по-преуспели отци”.

За Иисусовата молитва: „Тази молитва е много тайнствена. Тук преди всичко е нужно голямо смирение“. Попитах го: „Батюшка, а защо не мога да укрепна в упражняването в Иисусова молитва?“. Той отговори: „Защото не я възнасяш от сърце. Когато тя извира от сърцето, вече нищо не може да я прогони, дори врагът да пречи“.

На молбата на една жена да ѝ даде молитва, с която да се моли за другите, отец Иакинт казал: „Моли се така: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешната, и благодетелите ми“. Това се прави и за да не се обременяваш с прекалено дълъг личен поменик. И когато започвах да се моля с тази молитва, в началото у мен възникваше впечатление, че се моля само за хората; но после, като поговорих с отеца, разбрах, че добавянето на думите: „благодетелите ми“ всъщност означава цялото Божие творение.

Старецът винаги действал внимателно. Учел новоначалните да произнасят молитвата в пълния ѝ вид и работел внимателно с тръгналите сериозно по този път. Без значение дали си монах или мирянин, най-важното било в сърцето ти да е прозвучал Божия Зов, и старецът с цялата си сила и разум се заемаше с теб.

Според това, как се изповядваш, той назначавал правило и епитимия. И в това нямаше нищо формално, както казват светите отци, всичко било изкуство според здравословното състояние и духовната мяра на човека, неговата ревност по Бога и усърдието му, социалното му положение и конкретните условия на живота му.

В началото старецът не допускал молитвата да се казва по друг начин, освен с ума. Някой го попита за устната молитва и той отговори на въпроса с въпрос: „А какво ще правиш после?“, отчитайки, че продължителното упражняване с лицевите мускули предизвиква тик. Освен това, за да я произнасяш устно, трябва винаги да се уединиш някъде. А ако я казваме на глас, пребивавайки в света, това я лишава от покрова на тайната.

Известно е, че умно-сърдечната молитва в сърцето е Божи дар, идващ в определено време. Но когато помагат молитвите на духовника, е възможно да получим този дар по-скоро.

„За молитвеното правило и епитимия е нужно да имаш разписание (да ги изпълняваш в определено време), защото Господ и Божията Майка те чакат да изпълниш дълга си. А през останалото време няма график. Където и да си, в каквото и положение да се намираш, умът ти да бъде с Господа. Така ще откриеш пустиня в сърцето си. Дори сред тълпата, във влака и при всякакви обстоятелства, където има много хора, се старай да мълчиш и да пребиваваш насаме с Бога.”

Старецът наблягаше на подготовката за молитва и най-вече на смирението и помненето на Бога. За целта съветваше чедата си да прибягват и към принудителни мерки: „Познавам един човек, който идва да се изповядва при мен. Носи на шията си тежък оловен кръст, за да не забравя за Бога и да си припомня за Него. Познавам и друг, който носи верига под лявото си ходило“.

Много пъти съм го питал какво е смирение. Той нито веднъж не ми отговори веднага на този въпрос. А после — веднъж дойде при мен с шепа орехи и един от тях уж случайно падна на земята. Вдигнах го и го изядох. Старецът не каза нищо, но веднага ми мина мисълта: „Не съм достоен да ям от неговата ръка“. Така той ми показа пример на смирение. Не говореше, а действаше.

Трудно е да говоря за отец Иакинт, защото неволно се налага да разказвам и за себе си. А това също изисква смирение, защото той винаги казваше, че Бог действа.

Когато отиваше някъде и видеше конец или нещо дребно, го вдигаше и слагаше в кошница. За неразбиращия това изглеждаше странно, а за подвижника бе състояние на смирена молитва и памет за Бога, тъй като по този начин той си казвал: „това „нищо“ съм аз“.

„В Иисусовата молитва всичко е важно, но смирението е над всичко.“

Старецът често говореше за синергия. На въпроса какво е това отговорът бил: „Отдай волята си и получи сила“.

На въпроса: „Какво е чиста молитва?“ самият отговор на стареца те въвеждаше в състояние на чиста молитва за определено време. И ти вече знаеше за цял живот от опит какво трябва да постигнеш.

„Когато се храниш – казваше старецът, — всяко движение на устата трябва да става в ритъм с Иисусовата молитва (имайки благоговейно отношение към храната), а после кажи: „Не заслужавам благата, които ми даваш, Господи.“

Когато постиш и силно те бори жаждата и се събуждаш с мисълта: „Жаден съм!“. Старецът съветваше да кажеш: „Жадувам за Тебе, Господи! Аз пия вода, а на Теб дадоха оцет и жлъчка!“.

На молитва с любов към Господа, спори с Него: “Аз съм Твоя, Господи! Независимо дали искаш или не искаш да ме спасиш, аз съм Твоя!“.

За да покаже колко безчувствени сме към Бога, старецът казваше: „Кой може да разбере каква болка е изпитал Спасителят на Кръста? Невъобразима болка е гвоздеи да пронижат средата на дланите ти (и показваше на дланта си мястото, където са били прободени) и на тях да виси цялото ти тяло“.

Той действително усещаше с цялото си същество този миг на болка и ми предаваше състрадание, ако не към Господ, то поне към този, който, страдайки, стоеше пред очите ми.

Архим. Иакинт Унчуляк