Пътят към Царството Небесно минава по острието на ножа

Моли се така: „Господи, не ми отнемай дара, който си ми дал“.

На въпроса: „Кога ще настъпи краят на света?“, старецът отвръщал: „А защо не се интересуваш от собствения си край?“

На един брат, желаещ да изпълни своята воля, казвал: „Не учи Бога какво да прави!“.

Съветвал свой духовен син, за да се довери на Бога, да се моли така: „Господи, аз съм Твой, не ме оставяй!“.

Казваше на желаещите да чуят спасително слово: „Ако искаш да се спасиш, шествай по пътя си питайки, защото истинската мъдрост се състои в многото съветване (вж. Притч. 11:14 – пр. 70-те).

„Какво отличава истинския монах?“ – „Отсичането на волята”.

На една духовна дъщеря: „Прибирайки се от църква, кажи молитвата „Достойно ест“, а после: „Благодатта на Господа от светия Му дом да пребъде и в моя дом“.

За усърдието в труда: „Започнеш ли някоя работа, я довеждай докрай и не се оглеждай назад като Сарра“.

Към недоволен монах: „Благодари на Бога за всичко, което получаваш, и не осъждай“.

„Както Господ Иисус Христос се умилостиви и помилва всички ни, така и ти не забравяй заповедта за любовта и я изпълнявай“.

„Никога не роптай против Божията воля и не казвай: „Не мога повече“.”

За настойчивостта в молитва: „Проси с надеждата, че ще получиш, а ако отговорът се забавя, спори с Бога (продължи да се молиш) и Бог не ще се огорчи, виждайки упорството ти”.

Относно молитвата. Старецът съветвал един монах да казва: „Иисусе, Господи, с радост Ти благодарим“.

За охлаждането към молитвата казвал: „Земята под нозете ни гори, а ти спиш?!“.

На топлохладните към вярата казвал: „Пътят към Небесното Царство минава по острието на ножа“.

На един страдалец християнин старецът казвал: „Търси за себе си мира на молитвата и като се осланяш на Божията грижа за теб, не забравяй, че блаженството не е от тоя свят“.

Размишлявайки за Господните страдания, старецът казвал: „Никой не може да проумее с ума си болката, която Господ е претърпял на Кръста“.

На една духовна дъщеря, увлечена от светски грижи, казал: „Сестро, сега най-важно е спасението. Насочи всичките си желания към тази цел“.

На духовни чеда казвал: „Главното е да усещаш в сърцето си Бога“.

Когато старецът Иакинт бе игумен и народът му досаждаше, той строго казваше: „Бог да ни накаже час преди смъртта ни, да ни даде време за покаяние“.

Страданията през последните години от живота му направиха повече място за Бога в сърцето на стареца. Каза на ученик, който просеше молитвите му: „Останала ми е молитва. Няма да те забравя“.

„Умереността е печат на мъдростта. Нека винаги имаме чувство за мяра. Да не се хвърляме в крайности. Нека да търсим най-добрите средства за постигане на най-благородните цели”.

„Поради себелюбие съгрешаваме против ближния си, съгрешаваме против Бога, Който казва: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29). Защо спорите помежду си, защо искате да докажете правотата си? Човекът е толкова по-човечен, колкото повече живее за другите.”

Когато отново намерим себе си и връзката с Висшето Благо, само тогава се събуждаме, достигаме до търсената реалност. Всъщност това е подобно на търсене на нужната дължина на вълната.“

„Какво може да ни опази от стреса на този свят? Християнската духовност. Не всички го разбират. Във водовъртежа на съвременния живот не виждам хората да са намерили по-добър начин да се спасят и да спасят обществото, на което служим. Спасителят казва: Син Човеческий не дойде, за да му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина (Мат. 20:28). Така че, ето ни пример — да правим колкото се може повече добро на другите. Защото Божествената справедливост винаги остава самовластна (неоспорима, съвършена). Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ (Ис. 55:8).

За светиите: „Много трудно е да заставим себе си да мислим задълбочено и да живеем както светиите, почиващи край манастира, съветват. Съществува връзка между тези, които са изнурявали плътта си в околностите на манастира, които са служили на Бога, били са светила за времето си и сега, след смъртта, си общуват с нас. Това обяснява защо се покланяме на мощите на свети Йоан Нови Сучавски и свети Калиник Чернигски, които казваха за нашите времена, че „мирът ще бъде отнет от земята“, и „горко на онези, които ще управляват народите през тази епоха“, и че „природните стихии ще отмъщават на хората“.

За отклоняването от правия път: „Ако дяволът види, че не може да те дръпне назад, ще те тласка далеч напред. За това бъди разсъдителен“.

„Осигури пустиня в сърцето си и може да бъдеш исихаст дори в гъстонаселен град.“

„Съмнявай се в себе си и не се осланяй на своите сили.“

„На свети места изкушенията са по-силни. Затова е необходима твърдост, за да ги посетим или да останем там. В противен случай ще паднем в съблазън.“

„Дори да можех да започна живота отначало, пак бих станал монах.“

„Изповедта ти да бъде кратка, колкото шепичка, немногословна.“

„След свето Причастие, като си отдъхнеш малко, горещо се помоли.“

„Приемайки изповедта смекчавай тежестта на греха, за да не би човекът да изпадне в отчаяние.”

Въпреки че бил деятел на умната молитва, старецът от смирение, когато му искали съвет за Иисусовата молитва, отговарял: „Не зная за тази молитва. Иди при по-преуспели отци”.

За Иисусовата молитва: „Тази молитва е много тайнствена. Тук преди всичко е нужно голямо смирение“. Попитах го: „Батюшка, а защо не мога да укрепна в упражняването в Иисусова молитва?“. Той отговори: „Защото не я възнасяш от сърце. Когато тя извира от сърцето, вече нищо не може да я прогони, дори врагът да пречи“.

На молбата на една жена да ѝ даде молитва, с която да се моли за другите, отец Иакинт казал: „Моли се така: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешната, и благодетелите ми“. Това се прави и за да не се обременяваш с прекалено дълъг личен поменик. И когато започвах да се моля с тази молитва, в началото у мен възникваше впечатление, че се моля само за хората; но после, като поговорих с отеца, разбрах, че добавянето на думите: „благодетелите ми“ всъщност означава цялото Божие творение.

Старецът винаги действал внимателно. Учел новоначалните да произнасят молитвата в пълния ѝ вид и работел внимателно с тръгналите сериозно по този път. Без значение дали си монах или мирянин, най-важното било в сърцето ти да е прозвучал Божия Зов, и старецът с цялата си сила и разум се заемаше с теб.

Според това, как се изповядваш, той назначаваше правило и епитимия. И в това нямаше нищо формално, както казват светите отци, всичко било изкуство според здравословното състояние и духовната мяра на човека, неговата ревност по Бога и усърдието му, социалното му положение и конкретните условия на живота му.

В началото старецът не допускал молитвата да се казва по друг начин, освен с ума. Някой го попитал за устната молитва и той отговорил на въпроса с въпрос: „А какво ще правиш после?“, отчитайки, че продължителното упражняване с лицевите мускули предизвиква тик. Освен това, за да я произнасяш устно, трябва винаги да се уединиш някъде. А ако я казваме на глас, пребивавайки в света, това я лишава от покрова на тайната.

Известно е, че умно-сърдечната молитва в сърцето е Божи дар, идващ в определено време. Но по молитвите на духовника, е възможно да получим този дар по-скоро.

„За молитвеното правило и епитимия е нужно да имаш разписание (да ги изпълняваш в определено време), защото Господ и Божията Майка те чакат да изпълниш дълга си. А през останалото време няма график. Където и да си, в каквото и положение да се намираш, умът ти да бъде с Господа. Така ще откриеш пустиня в сърцето си. Дори сред тълпата, във влака и при всякакви обстоятелства, където има много хора, се старай да мълчиш и да пребиваваш насаме с Бога.”

Старецът наблягаше на подготовката за молитва и най-вече на смирението и помненето на Бога. За целта съветваше чедата си да прибягват и към принудителни мерки: „Познавам един човек, който идва да се изповядва при мен. Носи на врата си тежък оловен кръст, за да не забравя за Бога и да си припомня за Него. Познавам и друг, който носи верига под лявото си ходило“.

Много пъти съм го питал какво е смирение. Той нито веднъж не ми отговори веднага на този въпрос. А после — веднъж дойде при мен с шепа орехи и един от тях уж случайно падна на земята. Вдигнах го и го изядох. Старецът не каза нищо, но веднага ми мина мисълта: „Не съм достоен да ям от неговата ръка“. Така той ми показа пример на смирение. Не говореше, а действаше.

Трудно е да говоря за отец Иакинт, защото неволно се налага да разказвам и за себе си. А това също изисква смирение, защото той винаги казваше, че Бог действа.

Когато отиваше някъде и видеше конец или нещо дребно, го вдигаше и слагаше в кошница. За неразбиращия това изглеждаше странно, а за подвижника бе състояние на смирена молитва и памет за Бога, тъй като по този начин той си казвал: „това „нищо“ съм аз“.

„В Иисусовата молитва всичко е важно, но смирението е над всичко.“

Старецът често говореше за синергия. На въпроса какво е това отговорът бил: „Отдай волята си и получи сила“.

На въпроса: „Какво е чиста молитва?“ самият отговор на стареца те въвеждаше в състояние на чиста молитва за определено време. И ти вече знаеше за цял живот от опит какво трябва да постигнеш.

„Когато се храниш – казваше старецът, — всяко движение на устата трябва да става в ритъм с Иисусовата молитва (имайки благоговейно отношение към храната), а после кажи: „Не заслужавам благата, които ми даваш, Господи.“

Когато постиш и силно те бори жаждата и се събуждаш с мисълта: „Жаден съм!“. Старецът съветваше да кажеш: „Жадувам за Тебе, Господи! Аз пия вода, а на Теб дадоха оцет и жлъчка!“.

На молитва с любов към Господа, спори с Него: „Аз съм твоя, Господи! Независимо дали искаш или не искаш да ме спасиш, аз съм твоя!“.

За да покаже колко безчувствени сме към Бога, старецът казваше: „Кой може да разбере каква болка е изпитал Спасителят на Кръста? Невъобразима болка е гвоздеи да пронижат средата на дланите ти (и показваше на дланта си мястото, където са били прободени) и на тях да виси цялото ти тяло“.

Мисли и духовни съвети на архим. Иакинт Унчуляк