Радвай се за понесеното безчестие

“Безразсъдна си ти – казал старецът Иоан, затворник Сезеновски, в отговор на оплаквания – нима не знаеш, че без врагове никой не може да премине в Небесното Царство? Трябва да благодарим на онези, които ни обиждат и охулват, без да имаме вина, защото те са наши благодетели. С охулването си те ни помагат да заслужим венци от нашия Спасител и Господ, Който Сам е пример за нас, защото, висейки на кръста в ужасни страдания, не е укорявал разпващите Го, а се е молел за тях на Своя Бог-Отец: Отче, прости им, защото не знаят какво правят! Не знаят това и нашите оскърбители, понеже действат под влияние на духа на тъмнината. Да намразим него, а за клеветящите и оскърбяващите ни нека всеки път да се молим: “Господи, помилуй ги, защото не знаят какво правят!”. По този начин ще се разпваме с разпналия се за нас Господ Иисус на кръста, който Той дава на всекиго от нас в съответствие със силите ни”.

“Не дойдох при теб – казал той, – но бесовете надават силен грохот в дола, радват се, че хората са те смутили, така че трябваше да ти дойда на помощ. Нима не знаеш или никога не си чувала четенето в Светото Евангелие: блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Господа (Мат. 5:11). Ето, ти служиш на мен, непотребния, единствено заради Господа.

Знаеш добре това и затова не бива да се смущаваш от празните думи на празни и злоречиви хора, отдали дар словото си в служба не на Бога, а на сатаната. Вместо да се радваш за понесеното безчестие, ти плачеш и се съкрушаваш и с това радваш врага и показваш, че в теб има много тщеславие и гордост”.

Веднъж старецът дал на една жена, която го почитала и се ползвала от съветите му, да изпие чашка чай с необикновено приятен вкус и след това налял друга чашка чай, но горчив и неприятен, така че тя не могла да го пие.

“Чаят невинаги е вкусен – казал затворникът, – такъв е и животът ни. Затова трябва да се обучаваме да понасяме еднакво сладкото и горчивото в него, да не се мамим от радостите и да не ни тежат скърбите, а за всичко да благодарим на Бога, тъй като при благополучие Господ ни дава средства да правим добро на ближните си, а при скърби и лишения ни довежда до молитва за нуждите ни, която сама е Негов дар”.

Из духовните наставления на стареца Иоан, затворник Сезеновски

https://sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-4/book.pdf