Разколът е също толкова пагубен, колкото и ереста

Извън Църквата няма спасение, затова разколът е също толкова пагубен, колкото и ереста.

Често причината за напускане на Църквата и преминаване в разкол е лична обида, което за приличие се облича във формата на протест по вероучителни или канонични причини. Затова трябва да се опитаме да разберем емоционалния подтекст на такова действие и, изхождайки от това, да намерим аргументи, с които да убедим преминалия в разкол да се върне в Църквата. Но най-важното е да се молим усърдно за неговото обръщане.

***

Новият стил е изкривяване на реда и устава на богослужението, но не и „смърт на Църквата”; а разколът в името на стария стил е запазване на ръката с цената на това да загубиш главата си. Трябва да се каже, че в Гърция, където е въведен новият стил, някои енории имат разрешение да служат по стария стил, а цялата Света Гора, която се намира под юрисдикцията на Вселенския патриарх, се придържа към юлианския календар – така че те са запазили и стария стил, и не са отишли в разкол. Бог да ви помага.

Новият стил е деформация на църковния устав и нарушение на литургичното предание. Поместните църкви, които приеха новия стил, всъщност се оказаха с два календара. Неподвижните празници те отбелязват по григорианския календар, а Пасхалията и свързаните с нея празници, както и Великия пост – по юлианския. При все това, разколът е откъсване от тялото на Вселенската Църква и духовна смърт. А новият стил е деформация на църковния ритъм и обреди, при която се запазва най-важното – благодатта, действаща в Църквата. От две злини трябва да се избере по-малката и да се остане в новостилната Църква, а не да се отива в разкол, където благодатта е изгубена. По-добре е с една ръка да влезеш в царството небесно, отколкото с две ръце в геената.

***

В Православната Църква не е имало и не може да има нито един канонизиран еретик, тъй като еретикът е чужд на Църквата и на Светия Дух, който пребъдва и действа в Църквата. Разколът може да се разграничи от ереста само много условно. Но всъщност във всеки разкол виждаме отхвърляне и изкривяване на догмата за единната Църква (вж. Символът на вярата).

***

Изнамерили сте радикален начин за лечение на главоболие, а именно: отсечете главата – и болката ще спре. В историята на Църквата има стотици и стотици разколи, но нито един от тях не е станал Съборна Апостолска Църква, на която е обещано небесното царство; всички те са изчезнали без следа, оставяйки след себе си само тъмни петна на страниците на историята. Първият разколник беше сатаната по отношение на Небесната Църква.

Защо разколниците затварят очите си за правилата, които приравняват разкола с ерес и учат, че в разкола не е възможно да се спасиш? Тези отцепници изведнъж скочиха на мястото на апостолите и завикаха: “Вселенската Църква сега сме ние!”. Стотици разколи, отричащи Църквата, по една и съща схема, отдавна опровергана, в същото време не само клеветят Църквата, но и се нападат един друг.

Икуменизмът и новият стил са лъжа, следователно болест; но разколът е духовна смърт. По-добре с една ръка да влезеш в Царството Небесно, отколкото с две – в огнената геена. Посещавайте онези храмове, където се поменава Българският патриарх.

***

На Всеправославното съвещание на Поместните Църкви през 1948 г. е постановено всяка Църква сама да избира календара и стила за своя устав. Старият стил, тоест юлианският календар, има неоспоримо превъзходство пред новия стил. Но ако в Църквите, приели новия стил, възникне протест поради промяната на календара, отиващ в разкол, т.е. отхвърляне на църковната йерархия, тогава такива старостилни разколници отпадат от молитвено-евхаристичното общение не само със своята Църква, но и с онези Църкви, които не са променили календарите си и служат по стария стил. Ако сте приели кръщение при разколниците, трябва да се обърнете към местния епископ, за да ви посочи в каква форма трябва да бъде вашето присъединяване към Църквата.

***

Мисля, че трябва да се обърнете официално към патриарх Максим с молба да отдели храм, където службата ще се извършва по стария стил; такава практика вече съществува в Елладската църква, където в Атина и Солун има храмове, които използват юлианския календар за богослужение. Положителното решение на този въпрос ще укрепи Българската църква, ще бъде проява на грижа и любов към паството, тъй като разколниците се опитват да откъснат християните от Църквата, представяйки промяната на календара като промяна на вярата.

Ако патриархът откаже такава молба, тогава трябва да останем в Църквата. По-добре е да предпочетем грешката в календарно-уставния въпрос, отколкото да се отделим в разкол, който светите отци определиха като грях, равносилен на ерес.

Що се отнася до поместните Константинополски събори, които са анатемизирали григорианския календар, тази анатема е била предизвикана главно от опасения от по-нататъшна католическа агресия в православния свят, тъй като самият григориански календар е бил дело на папа Григорий и учените йезуити.

Аз самият съм убеден привърженик на юлианския календар. Той има несъмнени предимства в структурата си (повтарящи се цикли), както и обединяването в една парадигма на няколко космически ориентира, което позволява да се говори за по-дълбоко отразявае на времето.

На общоправославната среща през 1948 г., на която присъстваха главите и представителите на почти всички православни църкви, беше прието споразумение, че календарният въпрос трябва да се решава от всяка поместна църква, а разликата в стиловете не трябва да нарушава евхаристично-молитвеното единство на поместните църкви.

Призовавам Божията благословение на вас. Господ да ви помага. /2011 г./

***

Хората попадат в разкол поради духовна гордост. Във всички времена е имало разделения и разколи. Не трябва да осъждаме, а да се молим Господ да укрепи достойните свещеници в Православието, а недостойните да просвети, защото с осъждането няма да помогнем на никого и няма да поправим никого, а само ще навредим на себе си.