Само смирените и простите сърца могат да видят истината

Ние вървяхме към този празник през четиридесетдневния пост. Зимата отмина – ликуваме с настъпващата пролет, Божията пролет, вятърът на Пасха полъхва в лицата ни…

Господ Бог ни се яви: нека празнуваме (См. Пс. 117, 27). И децата, и младенците възкликват: „Осанна във висините!“ Може би обикновено младенците не могат да възкликнат така, но нима това е обикновен ден?

„Ако не станете като деца“, казва Господ, „няма да влезете в Царството Небесно“. Само смирените и простите сърца могат да видят истината, която е скрита от мъдрите и разумните. Митари и блудници ги изпреварват, и когато един от митарите в тълпата въздъхва: „Боже, бъди милостив към мене, грешния!“ — всички херувими въздават слава на Иисуса Христа с Безначалния Отец и Всесветия и Животворящ Дух.

И аз, като благоразумния разбойник, макар още незаловен, и още неразпнат, викам: „Спомни Си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!” Къде, кога, в кое далечно бъдеще ще настъпи това Царство? След седмица, сред радостните възгласи на Пасха, – казва Господ, – ти ще бъдеш с Мене в рая.

Прот. Александър Шаргунов

Из слово на Вход Господен в Йерусалим, 2013 г.

https://pravoslavie.ru/61123.html