„Само така ще ти се прости грехът ти”

Блаженият Старец използвал всякакви средства според апостолския израз, за да придобие заблудилите се. Особено се огорчавал, когато някои нарочно скривали греховете си, и недоумявал: защо? За да прибавят още един грях към тях ли? Тогава бил според дарбата си изобличителен, разкривал нелепостта, така че скриващият лукавото да се смири. Разбирал немощта на човешката природа, но не преставал да се бори с лъжата, греха и дързостта. Епитимиите, които давал, не били толкова строги, както би могло да се помисли. Били по силите на човека и имали за цел по-пълно покаяние, действително познаване на заблуждението, усещане на големината на греха и отдалечеността от Бога.

Ето някои характерни епитимии, които налагал. Една жена не се погрижила да причасти съпруга си преди смъртта му. Тази съпружеска двойка била благочестива. Когато в началото на Великата Четиридесетница тя посетила Стареца, за да се изповяда и да се причасти, Старецът я изповядал, но не й разрешил да се причасти поради сериозния й пропуск. Наложил й в качеството на епитимия следното: всяка седмица да прочита по веднъж Псалтира, да пази строг пост, всяка вечер да ходи на повечерие, да дава според силата си милостиня и да се причасти на Велика Събота.

Към друга жена, оставила без помощ една майка, която раждала и детето и умряло, бил много строг за немилосърдието й. След изповедта й казал: “За да бъдеш простена, ще си идеш вкъщи и много ще молиш Божията Майка ди ти помогне да изпълниш епитимията си. Ще отидеш да просиш милостиня в седем села. От сутрин до вечер ще просиш милостиня в едно село и каквото събереш, ще го раздадеш на бедните и сираците. Така ще правиш през цялата седмица. ” Жената попитала, може ли да раздаде свои пари, за да не опозорява семейството си. Обаче Старецът настоявал: „Този грях не се прощава с пари, а с просия, та човек да се смири, егоизмът да си замине, и човекът да наведе носа си до земята.“ Това правило той налагал и в други подобни случаи.

На една блудна жена с три извънбрачни деца казал: „Ще станеш просякиня в седем села. Ще ти кажат: „Върви да работиш, млада си още, защо просиш?” Ти мълчи. Всичко, което събереш, ще донесеш в затвора и в Дома за стари хора в Драма.“

На друга жена, на която дал същата епитимия и тя се срамувала да я изпълни, казал строго и отговорно: „Само така ще ти се прости грехът ти.”

Старецът бил посетен от една съпружеска двойка. След като изпитал търпението и вярата им с това, че не ги приел веднага, накрая ги повикал и казал: „Ако искахте да ви помогнат, нямаше нужда да тръгвате. Идете в църквата, молете се с вяра, покайте се за всичко, което сте сторили и тогава ще ви приема. Как да приема хора, които не се покайват за греховете си?”. Съпрузите заплакали и поискали прошка и канон. Старецът им казал: „Идете си у дома, стоплете вода и умийте нозете на вашата майка за всичко, което сте и причинили, и тогава елате пак тук.”

Старецът имал разсъждение и любов. Строгостта му била разумна и необходима, съответстваща на всеки отделен случай.

***

Веднъж Старецът помолил духовните си чеда, живеещи в Солун, да извършат бдение срещу празника Благовещение. Събрали се достатъчен брой негови духовни чеда и заедно с монахиня Анна извършили всенощно бдение в храма „Свети Мина Солунски“. По време на Божествената Литургия монахиня Анна, както и другите духовни чеда на Стареца, го видели да съслужи в светия олтар на енорийския свещеник на този храм. И когато след края на службата били уверени от свещеника, че не е имало друг свещенослужител в светия олтар, освен него самия, се зарадвали и удивили на тайнственото явяване на Стареца на своите молещи се чеда. Когато монахиня Анна посетила Стареца и му разказала за станалото, той с усмивка отрекъл, което по- казвало, че знае за случилото се. И й казал: „Това, което се е случило, е станало за вразумяване на твоите чеда. Чедата ти не са в ред. Една като фарисей всичко върши заради похвала. Друга дава милостиня явно и веднага губи наградата си. Трета е завистлива и желае това, което е нужно на друга. Четвърта се отчайва във всичко. Повикай ги и имкажи: бдението беше извършено за всички. Кажи им това ясно. Ако аз им го кажа, няма да ме послушат; биха казали, че съм строг. Не съм строг. Птичките, кажи им, не сеят, не жънат – и не загиват. Бог се грижи за всички. Отчаянието е почти неверие…“

От книгата “БЛАЖЕНИЯТ СТАРЕЦ ГЕОРГИ КАРСЛИДИС” с автор Монах Моисей Светогорец, Изд. Православно Отечество