Само човек, който напълно се предава на Божията воля може да се усети лек, радостен и мирен

Бог просветил детския ум, че целият земен живот е само служение

„Аз още като дете много мислех за всичко. Обръщах внимание на мислите, а сега виждам, че съм остарял и не съм достигнал онази степен, на която бях като дете, защото Сам Господ просвещава децата. Още не бях ходил на училище, а забелязах, че докато другите деца играят, моите мисли блуждаят. „Това не е добре” – си казах. Трябва да присъствам тук мислено, да съм съсредоточен само върху тази работа”. Но напразно – мислите постоянно бягаха.

От друга страна. Бог просветил детския ум, че целият земен живот е само служение, и няма друг живот освен служение в дълготърпение на скърбите и бедите. „Аз от детинство разбирах значението на служението. Родителите служат на децата, децата на родителите; тогава ми дойде мисълта, че ако всички служат на всички, то и аз искам да служа на Бога, защото Той е над всички. Ето така Господ ме призова от детство“.

Заради мислена борба с баща си, години не можех да напредна духовно

„Беше ми криво, че баща ми се ожени след смъртта на майка ми и му се родиха две деца, а още повече, когато се ожени и трети път, след смъртта на втората жена. А той, бедният, се е женил единствено за това, в къщата да има жена, която да се занимава с децата. Заради тази мислена борба с баща си, години не можех да напредна духовно”.

Макар детството и ранната младост на стареца Тадей да са били украсени с цветовете на късната есен, а не на красивата пролет, той винаги с неизменна любов говореше за своята майка (от която по собствените му думи наследил пречувствителна душевност), както и за своя баща, който бил мирен, тих и кротък човек, невероятен добряк”, подчертавайки, че и досега страда от това, че мислено обиждал баща си. Поучен от собствения си горчив житейски опит, старецът говореше на своите духовни чеда за ключовото значение на мисленото и действено послушание към родителите, защото „те са най-доброто на земята след Господа”…

Важно е покаянието, да се молиш покайно

„Като всеки монах аз се трудех, молех се Богу, правех множество поклони. Имах постоянно притеснение да не ми се яви дяволът във вид на ангел или светия, но Господ допусна да ми се яви. Веднъж, когато застанах на молитва пред иконата, той застана между мен и нея, за да му се поклоня. Аз се прекръстих и призовах Господа, а той каза: „Аз не се боя от кръста!”. Чета молитвата, а той отново: „И от молитвата не се плаша!”. Постоянно ми досаждаше. Отидох при духовника, а той ми каза, че вероятно не се моля усърдно на Бога. „Моля се – рекох, – а не мога да се освободя нито денем, нито нощем, хили ми се по подигравателно. Какво да правя? Господи, не зная как да се избавя, нямам мир и покой!“. „Важно е покаянието, да се молиш покайно. Ако се молиш усърдно, от сърце, той ще си отиде” – казваше старецът. И така, подобно на подвижниците от всички времена, и иеромонах Тадей в сълзи и кръв на душата се учил на най-тежката от всички битки: спасителната борба против духовете на злобата, незаспиващите врагове на човешкото спасение, използвайки непобедимите оръжия на поста. дълготърпението и смирението.

Само човек, който напълно се предава на Божията воля може да се усети лек, радостен и мирен

Много години по-късно той разказваше на едно от духовните си чеда как в това време, заради трудните обстоятелства и напрегнатата духовна борба против изкушението на страха, унинието и многогрижието, преживял два тежки нервни срива, цялото тяло треперело и имал обща слабост. Разбрал това като Божи знак. че трябва да промени начина си на живот, да се научи да живее, отхвърляйки всяко многогрижие: „Разбрах, че всички ние прекалено се безпокоим за себе си, а само човек, който напълно се предава на Божията воля може да се усети лек, радостен и мирен“. Учейки се да предава себе си, близките и неприятелите в ръцете на Господа, „единственият Носител на всички наши мъки, грижи и сълзи”.

Отец Тадей бил носител на светоотеческото смиреномъдрие и простота на разсъждението и в житейските, и в църковните, и в духовните предмети. „Обичайте малкото – казваше. – търсете онова, което е скромно и просто. А когато душата съзрее, Бог дава вътрешен мир. Господ гледа към вас и иска вие да копнеете за неговия мир. Докато душата не съзрее за Господа. Той ще й дава само от време на време да види, че присъства навсякъде и всичко изпълва, целия свят, всяка твар. Тогава душата е толкова радостна! В този момент тя има всичко. Но после, Господ отново се скрива от нас, за да копнеем и да го търсим от цялото си сърце”.

Благ, радостен, с всички еднакъв. “Сега виждам, че съм виновен за всичко”

Още един поклонник в 1987 г. свидетелства: „Отец Тадей е на седемдесет и три години; не забелязвам никаква промяна в него – благ, радостен, с всички еднакъв, достъпен, гостоприемен, въздържан, с една дума, такъв, какъвто трябва да е истинският християнин”. На същия поклонник старецът разказал един свой сън: видял себе си в някаква голяма църква, в която целувал иконите. „Пред иконата на Господа се появи Самият Иисус, плачейки. На неговия въпрос защо плаче, Господ отговорил, че е заради хората, които на злото отвръщат със зло”.

Божият човек, който плачел за страданията на духовните си чеда, на своя народ. на всички хора и целия свят и творението, витовничкият молитвеник за целия свят бил удостоен с явление на плачещия Господ, с чиито сълзи, всички ние, мъртвите Лазари, възкръсваме. Старецът Тадей Витовнички, кротко изповядвал пред своите духовни чеда: „Аз преди не знаех, но сега виждам, че съм виновен за всичко, и още как съм виновен… А преди се чудех защо светиите са се считали за най-лоши от хората”.

Старецът Тадей Витовнишки „Мир и радост в Светия Дух”

https://www.lestvitsa.org/mir-i-radost-v-svetiya-duh|