Света Евфимия разрешава църковен въпрос

Старецът Паисий се намирал в двора на колибата си, когато го посетило едно от духовните му чеда. Постоянно и от сърце повтарял: “Слава Тебе Боже” – и отново и многократно… Тогава му разказал следното: “Бях се върнал от света, където бях излязъл по един църковен въпрос. Във вторник (на 27 февруари 1974 година), към 10 часа сутринта, бях в килията си и извършвах часовете. Чувам на портата да се чука и един женски глас да казва: “Молитвами святих отец наших…” Помислих си: “Как ли е попаднала жена тук, на Света Гора?” Същевременно усетих една божествена сладост в себе си и попитах:

– Кой е?

– Евфимия – отговаря ми.

Помислих: “Коя Евфимия? Да не би някоя жена да е направила някоя лудост и да е дошла в мъжки дрехи на Света Гора? Сега какво да правя?” Почука отново. Аз пак питам: “Кой е?” Пак ми отговаря “Евфимия”. Мисля си и не отварям. Когато на третия път почука, вратата сама се отвори, а резето бе пуснато отвътре. Чух стъпки в коридора. Изскочих веднага от килията си и гледам една жена в мантия. Съпровождаше я някой, който приличаше на свети евангелист Лука, който изчезна. Въпреки че бях сигурен, че това не е от лукавия, попитах я коя е.

– Мъченицата Евфимия – отговаря ми.

– Ако си мъченицата Евфимия, ела да се поклоним на Света Троица. Каквото правя аз, това прави и ти.

Влязох в църквата и направих един поклон, казвайки: “В името на Отца”. Повтори тия думи с поклон. “И Сина”. “И Сина”, рече с тънък глас.

– По-силно – казах ѝ и тя повтори по-силно думите.

Докато беше още в коридора, правеше поклони, не по посока на църквата, а към моята килия. В началото се учудих, но после си спомних, че имах една малка хартиена икона на Света Троица, залепена на дърво, поставена над вратата на килията ми. След като и трети път се поклони с думите “И Светаго Духа” – казах: “Сега и аз да ти се поклоня”. Поклоних ѝ се…

След това светицата седна на столчето, а аз върху едно съндъче и тя разреши недоумението, което имах относно църковния въпрос.

След това ми разказа живота си. Знаех, че има една света Евфимия, но не знаех житието ѝ. Когато ми разказваше за мъченията си, не просто ги слушах, но сякаш ги виждах, изживявах ги. Разтреперих се от страх! Ах, ах!

– Как понесе такива мъчения? – попитах я.

– Ако знаех каква прослава получават светиите, щях да направя каквото мога, за да премина през по-големи мъчения.

След тази случка три дни не можех да правя нищо. Тръпнех от радост и непрестанно славех Бога. Нито ми беше до ядене, нито до нищо… едно постоянно славословие”.

В свое писмо Старецът пише: “През целия си живот няма да мога да изплатя големия си дълг към света Евфимия, която при все че не познавах и без да има никакви задължения към мен, ми оказа тази голяма чест…”

Разказвайки за случилото се, със смирение добави, че света Евфимия се явила “не защото го заслужавам, но понеже по онова време ме занимаваше онзи въпрос, който беше свързан със състоянието на Църквата изобщо, а също и по две други причини”.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Givota_na_St.Paisii/book.pdf