Светии от деня, молете Бога за нас

– Отче, неверието е много разпространено в наше време.

– Да, но често може да се види как и у онези, които казват, че не вярват в Бога, има малко скрита вяра. Веднъж един младеж ми каза: “Не вярвам, че Бог съществува”. Казвам му: “Я ела по-близо. Чуваш ли славея как пее. Кой му е дал тази дарба?”. Клетият, веднага се развълнува. Изразът на безсърдечие, породен от неверието, се стопи и лицето му се измени. Друг път бяха дошли в колибата двама посетители. Бяха около четиридесет и пет годишни и живееха твърде светски живот. Както ние монасите казваме: “След като този живот е суетен, отказвам се от всичко в него”, така и те бяха казали противоположното на това: “Не съществува друг живот”. По време на младостта си бяха зарязали учението си и се бяха потопили в светския живот. Бяха стигнали до там, че да се превърнат и душевно, и телесно в парцали. Бащата на единия бе починал от притеснения. Другият беше пропилял имуществото на майка си и ѝ беше причинил сърдечна болест. След като разговаряхме, погледнаха на нещата по друг начин. Казваха: “Станахме негодни за нищо”. Дадох на единия от тях една икона за майка му. Понечих да дам икона и на другия, но не искаше да я вземе. Казва ми: “Дай ми една дъсчица, от онези, които сам изрязваш. Не вярвам в Бога, вярвам в светиите”. Тогава му казах: “Ако някой е огледало или капак от консервена кутия, не може да заблести, ако не го огреят слънчевите лъчи. Светиите са просияли с лъчите на Божията благодат, подобно на онези небесни тела, които светят със слънчевата светлина”.

Горките младежи, мътят им главите с най-различни теории. Забелязах в колибата си, как двама марксисти на около петдесет години често се присъединяваха към групите на младежите, за да им мътят мозъците. Марксистите не вярват и когато им доказваш съществуването на Бога, те съдят Бога и постоянно имат въпроси: “Защо това е така, защо другото е иначе” и т.н. Свети пророк Исаия казва, че онези, които не искат
да се спасят, не могат да разберат (виж Ис. 6:9, 10). Веднъж им казах: “Виждате ли звездите? Те не са завинтени, някой ги държи върху небесната твърд. Също така онова, което пророците са казали за Христа, се е изпълнило. Има и толкова мъченици, които преди това са били невярващи, палачи, идолопоклонници, а след това са повярвали в Христа и пострадали за Него. На някои им отрязвали езика, за да не говорят за Христа, а те с отрязан език говорели още по-добре! Всеки ден честваме толкова светии! Присъствието на светиите е живо. И дори когато ние не ги намираме, те ни намират! Мнозина отшелници в пустинята, които нямат календар и не знаят кой светия бива празнуван, се молят по броеница: “Светии от деня, молете Бога за нас”. И светиите се явяват и им казват името си. И дори понякога името им е трудно за запомняне. После отшелниците поглеждат в календара и виждат, че този ден се честват точно тези светии, които са им се явили*. Как ви се струва това?”.

След това ме питат: “Защо светците отиват при монасите, а не отиват да помогат на обикновените хора, които имат нужда?”. Попитах ги: “Вие с какво дойдохте до Света Гора, със самолет ли?”. “Не, с кола”. “Добре, колко проскинитарии видяхте по пътя? Те не са поникнали от дъжда. Но хората са получили помощ от светиите и с благоговение са ги направили, като запалват и кандилата им. Духовните хора колкото повече захвърлят материалните неща, толкова повече се издигат. Материалистите също имат някаква печалба: напр. произвеждат толкова чаши – вземат толкова пари. Ако произведат повече, печелят повече. А вие само правите пропаганда и спирате дотук – нямате какво да получите от това. Вие сте най-нещастни, защото ако успеете в това, което сте си поставили за цел, няма да имате никакви други идеали, а ще ви остане само мъчението на марксисткото робство”. Накрая ми казаха: “Ти си много добър човек, справедлив и мъдър…”

Във всеки случай, независимо дали хората искат или не, ще дойде време, когато всички ще повярват, защото ще стигнат до безизходица и тогава ще се намеси Сам Христос.

* На 3.06.1979 г. (ст.ст.) Старецът Паисий току-що се бил нанесъл в колибата “Панагуда”. Понеже не си спомнял кой светец се празнува този ден, а не можел да си намери и очилата, за да погледне в календара (вещите още не били подредени след пренасянето), се молел по броеница, казвайки: “Светии от деня, молете Бога за нас”. Тогава му се явил свети Лукилиян, който се чества този ден и три пъти му повторил своето трудно име.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Duhovno_probughdane/book.pdf