Светител Серафим – за духовните закони
Господ е помилвал благоразумния разбойник и заради неосъждането
Единствено при неосъждане на ближните ние ще достигнем истинска, християнска любов към своите врагове. Тогава Господ няма да ни лиши от Своята милост и преди всичко от Своето небесно Царство. Защо Господ е помилвал благоразумния разбойник? Не само заради разкаянието и изповядването на вярата в Христа като Бог, но и заради неосъждането, чрез което той проявил своята жалост и любов към Божествения Страдалец, изоставен от Бога и хората.
Когато в нашата душа се родят осъдителни мисли, сме длъжни да разсъждаваме така: „Да, този мой брат в Христа падна днес, а аз ще падна утре; той е съгрешил, а аз в неговото положение бих съгрешил още повече. Но той ще се покае, а аз няма да се покая.”
Когато пред нас започнат да осъждат нашите ближни, то ние сме длъжни да пресечем осъждането с мълчание, разговор на друга тема или да кажем: приятелю мой, да не забравяме думите на Христа: “Не съдете, за да не бъдете съдени” (Мат. 7:1), и да помним, че Господ не е осъдил блудницата, уличена в прелюбодеяние и я е спасил от смърт; че Той не е осъдил Своите мъчители и даже се е молил за тях на Своя Отец.
Нарушаването на поста води до големи бедствия
Св. Серафим Софийски казвал: „Виждам големи бедствия да се надигат над Русия заради това, че руският православен народ е започнал да нарушава постите“ И също: „Ето какво огромно значение придавал на поста преп. Серафим Саровски. „Радост моя, поучавал той, не общувай с тези, които нарушават поста в сряда и петък.”
Кроткият човек се намира под особено Божие покровителство
Кроткият човек се намира под особено Божие покровителство. А това покровителство е източник на всички неизказани Божии милости към нас, на цялото наше щастие и блаженство – временно и вечно. Без кротост ние никога няма да дойдем при Христа, няма да се съединим с Него, и тогава ще бъдем не блажени, а най-нещастни хора…Главното са кротостта и смирението. Без тях телесните подвизи са нищо.
Вън от Небесния чертог ще останат и приемащите евхаристийното Тайнство не както подобава
Сред православните християни се намират немалко хора, които не се причастяват години наред. Къде ще отидат душите на тези православни християни след смъртта им? Разбира се, в мястото на вечните адски мъки. Впрочем, вън от Небесния чертог с неговото райско блаженство ще останат и онези от нас, които приемат евхаристийното Тайнство не както подобава.
Ние се причастяваме недостойно особено тогава, когато и преди, и след Причастието продължаваме тежко да грешим. Такъв тежък грях е преди всичко грехът на ереста. Това е грях на самия сатана. Той пръв паднал в ерес, защото дръзнал да помисли, че може да бъде равен на Бога, заради което бил навеки низвергнат от небето в геената огнена. Неговата участ споделят и всички еретици… Такъв гибелен грях е и злобата. Всички, които по своята злоба са подобни на безжалостния заемодавец, подлежат на вечни адски мъчения… Такива грешници са и онези, които се предават на блуд. Заради блуда Господ наказал първия свят с потоп. Но още по-виновни са онези православни християни, които съгрешават с блуд в новозаветните времена, защото чрез този грях те потъпкват Кръвта Христова, като не желаят да живеят целомъдрено и чисто след св. Причастие.
Голямо е изискването на Господа към онези, които пристъпват към тайнството Причастие. “Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15). Твърде труден подвиг изисква от нас Господ в тези думи, призоваващи ни да обичаме нашите врагове.
Само такава детска вяра ще ни даде чудотворна молитва
Нека вярваме така, както вярва светата Православна Христова Църква. Нека имаме такава чиста, проста, детска вяра, каквато е имал преп. Серафим Саровски. Той свято вярвал във всички догмати на нашата Църква и във всичко, за което ни говорят св. отци и свидетелствуват техните жития… Само такава детска вяра – без колебания и съмнения – ще ни даде чудотворна молитва. Само такава вяра ще разкрие в нас тази благодат на Светия Дух, която живее в нас от момента на Кръщението и която получаваме и в другите Тайнства на светата Църква.
Пречистата Дева Мария първа повярвала в основната християнска истина, във великата тайна на Въплъщението на Бога от Нея. Затова Тя е нашата първа Учителка в истинската Христова вяра.
В предишните векове, сеейки най-различни ереси, дяволът е искал да унищожи св. Църква чрез смесването на православните с еретиците. Това той прави и сега, пак чрез такова смесване посредством икуменизма с неговите неизчерпаеми масонски капитали. Нека в този случай се ръководим от думите на Свещенното писание: “Не се впрягайте (под чужд ярем – по слав.превод) заедно с неверните, защото какво общение има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлината и тъмнината? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (2 Кор. 6:14-15). “Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивците.” (Пс. 1:1).
Заради какви грехове можем да отпаднем от благодатта на Светия Дух
От Свещеното Писание научаваме, че такива грехове са гордостта (срв. 1 Петр. 5:5),… плътският разврат (Бит. 6:3) и… немилосърдието (Лука 12:45-46)».
Бесовете се въоръжават срещу ни предимно вътрешно, посредством страстите, а именно: чрез гордостта, тщеславието, злобата, осъждането, завистта, сребролюбието, невъздържанието, блуда, скръбта и унинието. Трябва и ние както светиите да се борим с тези бесовски нападения чрез постоянна молитва и пост… Св. отци учат, че демоните най-много се страхуват от три неща: от Тялото и Кръвта Христови, от богоявленската вода и от кръстния знак. Затова ще се причастяваме по-често, но ще се причастяваме достойно, т.е. с истинско покаяние, по-често ще пием богоявленска вода и ще се поръсваме с нея и, накрая, винаги ще се молим със съкрушено сърце и ще се ограждаме с кръстния знак.
Занимаването с истините на Божественото Откровение, при отсъствие на сърдечна чистота, води до всевъзможни заблуди, ереси и секти. Светия Дух не може да ни научи на истините на вярата и на християнския живот, дори ако ние ден и нощ четем св. Евангелие…
Ако ние сами не обречем себе си на страдания за достигане на свят живот
Ако ние сами доброволно не обречем себе си на страдания за достигане на свят живот, то Господ ще ни наказва тежко с нещастия, за да ни вразуми и да ни постави на пътя на спасителния живот. Ако ние не се вразумим от Божиите наказания и отхвърлим този път за придобиване на благодатта, то ще се окажем виновни пред Христовата кръв, която бе пролята на Кръста само за това, за да ни дарува тази благодат (Иоан 16:7). Заради този голям грях Господ ще ни отхвърли на Своя Страшен съд.