„Свети Симеоне, разреши сам този въпрос, аз не мога”

Митрополит Алма-Атински Йосиф (Чернов) прекарал в съветските лагери 22 години за вярата Христова. Възглавявайки огромна епархия, той не странял от каквато и да е „черна“ работа и нерядко юродствал. Не решавал нито един въпрос без да се помоли и често се обръщал към светия праведен Симеон Верхотурски*.

Веднъж имало такъв случай. Когато владиката започнал служението си в Петропавловск, при него пристигнали енориаши от Ростов. Те му казали: „Владико, имаме млад свещеник. Приемете го в епархията си”. Владиката приел. Но се оказало, че свещеникът води безнравствен живот, а освен това клони към католицизма.

От енорията, в която бил назначен да служи този нов свещеник, при владиката пристигнали куп писма: „Владико, вземете мерки“. Митрополитът изпаднал в затруднение: „Какво да направя? Не искам да обидя възрастните жени от Ростов, но трябва да се справя по някакъв начин с този свещеник”. Той взел всички документи, сложил ги на бюрото си, поставил върху тях иконата на праведния Симеон Верхотурски, помолил се и казал: „Праведни Симеоне, разреши сам този въпрос, аз не мога”. И какво станало?

Не минало много време и завалял проливен дъжд, таванът прокапал и нещата на този свещеник били заляти. Притеснен, той изтичал при владиката и написал молба: „Не мога да служа при такива условия, освободете ме!”. „Молбата Ви е приета, нямам нищо против – отговорил му владиката, – от днес сте свободен“. А после подписал и подпечатал документа. Свещеникът излязъл, а когато осъзнал грешката си, вече било твърде късно.

За своя верен застъпник свети Симеон владика Йосиф казвал: „Какъв е Симеон Верхотурски – каква простота! И какъв е свят-свят! Винаги му се моля!“.

——————————-

* Светият праведен Симеон Верхотурски се родил в семейство на благочестиви дворяни. Той оставил почестите и земните богатства и се оттеглил отвъд Урал. В Сибир той живеел като обикновен странник, криейки своя произход. Праведният обикалял околните села с благовестието за Триединния Бог, за вечния живот в Царството Небесно. Местните жители го обикнали заради неговия чист живот. Той никога не бездействал. Умеел да шие шуби и, обикаляйки селата, работел в домовете на селяните, без да приема възнаграждение за труда си. За да избегне похвалите, той оставял работата си недовършена и си тръгвал. За това той трябвало да търпи обиди и дори побои, но той ги приемал със смирение и се молел за своите оскърбители. Така той постигнал съвършено смирение и нестяжание.

pravoslavie.ru