Светът все повече се отдалечава от здравия разум, а подвигът на мъчениците сияе с вечна светлина

За мъченица Перпетуа от Картаген дори вярващите хора често не знаят. Въпреки че нейното житие е уникално по рода си. То е написано с нейните собствени думи и ни помага да разберем какво са чувствали тези, които са отдавали живота си за Христа.

Частица от мощите на светата мъченица е предадена в нашето подворие от Пюхтицкия манастир от приснопаметната игумения Варвара.

Всяка година ние отслужваме всенощно бдение в деня на нейната памет. Светът бушува с море от глупости, празнувайки „Свети Валентин“ и все повече се отдалечава от здравия разум, докато подвигът на мъчениците сияе над него с вечна светлина.

Монахиня Наталия, Подворие на Пюхтицкия Свето-Успенски манастир

——————–

Света Перпетуа произхождала от знатен род и живеела в град Картаген. Тя приела свето кръщение тайно от своя баща езичник и въпреки молбите, сълзите и увещанията му, оставала непоколебима в истинната вяра. На двадесет и две години тя овдовяла, оставайки с кърмаче, което гледала сама.

Сатир, слугинята Фелицитата и юношите: Ревокат (слуга), Саторнил и Секунд (от благородно звание) също се готвели да приемат свето Кръщение. Отначало ги сложили под домашен арест, считайки, че близките им ще убедят младите хора да се вразумят. Бащата на света Перпетуа се стремял да разколебае твърдостта на вярата, събуждайки у нея любов към малкото ѝ дете; но любовта  към Христа била по-силна от всяка земна привързаност.

Една от първите записки в дневника на мъченицата гласи: „Кръстихме се и Духът ми подсказа, че във водата на кръщението не трябва да търся нищо друго освен благодат за телесно укрепване в мъченичеството“. Тоест по време на кръщението тя е осъзнала, че те няма да излязат живи от този арест.

Сатир, Фелицитата Ревокат, Саторнил и Секунд, заедно с Перпетуа, били хванати от езическите съдии и затворени в тясна тъмница. Перпетуа страдала най-много за детето си. Но скоро християните, които останали навън, успели да постигнат временни подобрения в условията на затворниците. На Перпетуа била дадена възможност да нахрани сина си, който вече бил отслабнал от глад. След няколко дни успяла да получи разрешение да задържи детето при себе си. „Тогава – пише Перпетуа – бях успокоена и освободена от скръбта и тревогата за детето си. Затворът ми изглеждаше като дворец и предпочитах да бъда в него, отколкото където и да било другаде.“

Един от християните, вярвайки, че изповедничеството вече е дало смелост на Перпетуа, я помолил да попита Бог дали съдът ще завърши със страдание или с освобождение. И това, което следва, силно посрамва нашето маловерие. Перпетуа пише:

„Аз, като знаех, че чрез кръщението ми е дадена възможност да беседвам с Господа, чиято велика милост вече бях почувствала, обещах на брата: „Утре ще ти кажа.“ И изпросих от Бога да ми открие, и ето какво ми бе показано:

Видях висока златна стълба, която стигаше от земята до небето; тя беше толкова тясна, че по нея едва можеше да се изкачи един човек; от двете  страни бяха забити остри мечове, ножове, копия, кинжали, гвоздеи, куки, и други подобни предмети. В долния край на стълбата имаше страшен змей, готов да се нахвърли върху тези, които се опитваха да се изкачат. Без да обръща внимание на змея, Сатир без страх пръв се изкачи по стълбата. Като стигна благополучно до последното стъпало, той се обърна към мене с думите:

– Перпетуа! Чакам те, но се пази да не те погълне змеят.

– Аз не се боя от него – отговорила му Перпетуа.

Сатурн се качи пръв и като стигна до върха на стълбите, се обърна към мен и каза: „Перпетуа, очаквам те, но внимавай да не те хване змеят.“ А аз казах: „В името на Господ Иисус Христос, той няма да ми навреди.“ И змеят, сякаш се страхуваше от мен, вдигна глава, а аз, като направих първото стъпало на стълбата, стъпих на главата му.

Изкачих се и видях голяма градина, в средата на градината седеше мъж със сиви коси, в овчарски дрехи и доеше овце. Около него стояха хиляди хора, облечени в бели дрехи. Той вдигна глава, погледна ме и каза: „Приветстствам те, дъще Моя.“ И ме повика и ми даде парче сирене от млякото, което беше издоил. Аз приех сиренето с протегнати ръце и го изядох. И всички, които стояха наоколо, казаха: „Амин.“ При звука на тази дума се събудих, все още усещайки сладост, която не мога да опиша. Всичко това веднага разказах на брата и ние разбрахме, че ни очакват страдания, и от този час престанахме да се надяваме на този свят.“

Записките на света Перпетуа за съда преди мъченията:

“Тъй като баща ми, беше повикан там, за да ме отвърне от вярата, прокурорът заповяда да го свалят от трибуната и да го бият с пръчки. Нещастието на баща ми ме измъчваше така, сякаш биеха самата мене. Много страдах за поруганата му старост.

След като прокурорът произнесе присъда над всички нас, осъждайки ни да бъдем изядени от диви зверове, ние се върнахме радостни в затвора.“

Присъдата поразила присъстващите, тъй като обикновено в такива случаи римските граждани бивали посичани с меч. Но новоназначеният съдия искал да се похвали и решил да насрочи екзекуцията на мъчениците така, че да съвпадне със спектакъла по случай рождения ден на сина на императора.

След края на процеса те били върнати в тъмницата. Основната болка на Перпетуа останал малкият ѝ син, но даже и това скоро престанало да я измъчва:

„Тъй като детето ми трябваше да бъде кърмено от мен и за тази цел да бъде с мен в затвора, помолих дякон Помпоний да отиде при баща ми и да го помоли да ми даде детето, но баща ми не искаше да го даде. И явно това беше волята Божия, защото детето престана да иска да суче, а болката в гърдите ми изчезна и аз престанах да се измъчвам от грижите за детето си.“

Фелицитата била бременна и трябвало да роди след месец. Тя се страхувала, че няма да успее да роди преди деня на екзекуцията. Според закона бременните жени не можело да бъдат подлагани на публично наказание, което означавало, че тя щяла да бъде екзекутирана по-късно от останалите, заедно с престъпниците. Тези, които трябвало да бъдат мъчени с нея, скърбяли и се молели усилено три дни преди екзекуцията ѝ и тя родила.

В житието се казва: „Когато с велики усилия, в родилните болки тя започнала да стене, един от надзирателите в затвора й казал: „Ти, която сега толкова много страдаш, какво ще правиш, когато те хвърлят на дивите зверове, които толкова презираше, когато отказа да принесеш жертва?“ – Тя отговорила: „Тогава в мен ще има Друг, Който ще страда за мен, защото аз съм готова да страдам за Него.“

И тя родила едно малко момиченце, което след това една от сестрите християнки отгледала като свое дете.

След много страдания в тъмницата, накрая осъдили светите мъченици на смърт. Юношите хвърлили на дивите зверове в цирка, а срещу светите жени Перпетуа и Фелицитата пуснали бясна крава, за да ги убие. Но зверовете не разкъсали светите мъченици, поради което те били посечени. Всички тези мъченици пострадали около 203 година.

——————————————

От редакцията: Пюхтицкият Свето-Успенски манастир, за който стана дума в началото на статията, в момента е подложен на силен натиск от парламента на Естония да избере един от два варианта: или смяна на юрисдикцията, което сестринството не може самочинно да инициира, тъй като това, по думите на игуменията, би било канонично престъпление, или ликвидация, закриване на манастира.