Светът се намира в последното си разпиляване

-Какво място трябва да заема телевизията и интернетът в живота на християнина?

-Румънският народ е бил дълбоко проникнат от християнството, водил е живот скромен и прост. Всичко, което е дошло от запад, е изключително плътско – създадено за тялото, за плътта – греховна и страстна. Оттам навлязоха и всички технически новости. Те се създават не по божествено вдъхновение, не в полза на човека, не за неговото християнско и духовно възпълване, не за достигане на святост, както казва Спасителят: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец”/Мат. 5:48/ – защото всичко, което прави човек трябва да способства достигането на тази единствена цел на неговото съществуване.

-„Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”/Мат. 16:26/ – така казва сам Христос!

-И така, човек е призван да се подготви, за да влезе във вечното блаженство: да се освети, за да може да се приближи до Светая светих – само така може да влезе в Царството Небесно. А цялата тази техника не е създадена за това. Тя не взима под внимание съществуването на Бога, нито духовното усъвършенстване на човека. Потърсете и няма да намерите такова нещо, защото не е създадена с тази цел.

Какъв е смисълът на телевизора в живота на човека. Да предположим, че телевизорът е създаден за църковни богослужения, това категорично би било грях, непочитание към свещените служби. Човек не участва в тях, гледайки ги по телевизията – върши свои работи. Опитва се да ги гледа болният, работещият, но те не са участници в светата Литургия. Това, което виждат е като едно представление. Светата Литургия се извършва в храма – в святото място, където се намира и свещеникът, който извършва особени тайнства.

А пред телевизора не се извършва нищо. Това е спектакъл, а не – участие. Гледам, но напразно. Умът ми се занимава с това, но не съм в контакт с реалността, която е там. Това е въображение. Аз не живея с това, което там се случва…

-Днес хората запълват своя ум с всякакви новини – повече или по-малко сензационни, евтини филми, ток-шоута, на които поканени спорят помежду си… Как мислите, какво влияние оказва всичко това върху душата?

-Ужасно разпиляване! От това хората не могат да извлекат някакви полезни знания. Светите отци определят две неща, необходими за спасението – знание и правене. Като имат предвид духовното знание, защото ненужното не принася полза. То само разсейва – т.е. всичко това е създадено да разсейва човека, което означава, че е дяволско дело…

Спасителят казва:”Аз съм Алфа и Омега, начало и край…” /Откр.1:8/. Един единствен Бог! А бесове много – те са легиони и са разсеяни, пръснати. А за да се срещнеш с Бога, трябва да влезеш в най-съкровеното място. Но дяволът ще те разсейва до безкрайност във външните ти дела, за да не ти остава време. Няма да имаш време, защото се разпиляваш. Ето така – нещата, които виждаш, те водят встрани, защото са създадени да те отклоняват от единствената ти цел.

Пресата всеки ден разказва за грехове, осъжда хора, говори за злото. Тя не е християнска, тя е неполезна. Каква полза имаме от тази информация-да знаем какво убийство е извършено, че някой си политиканства, че някъде се стига до война и т. н. Това излишно ни безпокои, създава ни напразни, неполезни състояния, които ни разпиляват, разсейват постоянно. Това правят и телевизора, и радиото, и пресата.Целта им е вдъхновена от дявола.

Светите отци казват, че за да му бъде на човек по-лесно да се приближи до Бога, трябва да има духовно знание за разумното основание на нещата, да разбира защо Бог е създал нещата имено така, а не иначе, и образците да прилага към собствения си духовен живот.

-Как е възможно да разпознаем кое за нас в духовен план е полезно и кое не?

-Никак не е сложно: ако нещо ти помага да станеш по-добър християнин-то това е добро, а ако не, то е лошо. Трябва винаги да прилагаме този принцип като лакмусова лентичка към всичко, което ни се предлага да вършим. Гледам телевизия, но дали това ме е направило по-добър? Едва ли! Слушайки радио – прави ли ме това по-нравствен, по-духовен?…

Много от нещата са съвършено безполезни и ненужни. Заради телесните потребности светът се е усложнил. Погледни – в древността всичко е било по-просто! И колкото повече се е усложнявал светът, толкова повече се е отдалечавал от Бога. Той се е отчуждил и сега се намира в последното си разпиляване, в което няма никакво време, нито място за Бог. Хората са заставени да живеят в свят, който не е Божий, който е безсмислен, който не разбира защо е създаден.

Ненормално и съвършено неестествено е такова социално състояние. И ние не можем да го разкрасим, да му придадем друг вид, за да изглежда добро. Но ако можем да избягаме, то да го правим! Нека бъде ключов принципът – ако нещо не ми помага да стана по-добър, то това е лошо и не се нуждая от него.

 -Вие определяте като най-голямо зло в съвремието това, че човек не може да се моли и остава отчужден от Бога.

-Да, човекът ангажиран с телевизора, вече не може да се моли; разсейвайки се, загубва най-свещеното – непрестанната молитва, която единствена съхранява постоянната връзка с Бога.

Така трябва да бъде и така е, защото трябва да се намира постоянно в Неговото присъствие, не може да бъде с Него и да гледа встрани, защото това е неуважение. Бог винаги е тук, затова непрестанно да се молим! Да бъдем винаги във връзка с Него! Както не можем да живеем, без да дишаме, така и не можем без молитвата.

Виж, Бог е вложил в нас потребността от въздух. А защо го е създал с тази потребност? За да разбере, че съществува, че без въздуха не би могъл да живее. Така и душата – ако нещо жизненоважно не и достига – ще загине. Затова ни е необходима постоянната връзка с Бога, защото ако не я пазим, без нея умираме духовно. Да се молим, за да бъдем постоянно свързани с Бог, както казва св. Григорий Богослов: ”Дишай Бога, както дишаш въздуха”. Св. Йоан Златоуст съветва: ”не дълги молитви, а кратки и чести, за да ходиш през цялото време с молитва, за да си непрестанно във връзка с Бога”.

-Какво мислите за релативизацията на религията в наши дни? Някои говорят за религия в идолопоклонически и дори атеистически контекст.

-Не може да има друга религия, освен единствената, свързана с Бога. Не може да има религия на греха, както днес се утвърждава ”религията на блудството”. Да, днес царства „Великата блудница на Апокалипсиса” /виж Откр.18:2,19:2/, и точно тя е, а не някоя друга! Блудство, което днес с особена сила се насажда в целия свят, в манталитета на всички хора и то, предимно чрез телевизора. Виждате как греховете, заради които Бог е допуснал изтребление и унищожение, днес са обявени за права на човека. Случайно ми попадна в едно списание статия за дейността на Съвета на Европа и там прочетох: ”Съветът е удовлетворен, че му се е удало да отстрани в Румъния препятствията, противодействащи на хомосексуализма”. Тоест Съвета на Европа, а не румънското правителство! А нашите поглъщат всичко, с което ги угощават, поемат задължения да го изпълняват и не се замислят ни за румънските православни традиции, нито за нищо – идват и го предлагат на населението…

Светите отци казват, че никой грях не осквернява така силно човешката душа, както блудството. Човек извършва другите грехове извън себе си, единствено този-вътре в себе си. Но виждате ли, днес това е модно! Да се омърси човек до цялата дълбочина на душата си – и не само за възрастните, но и за малките деца…

 -В заключение, отче, дайте съвет за всички християни в тези тежки времена.

-Моят съвет и призив са, човек от време на време да бяга, да се отделя от това, което го тласка към задоволяване на телесните потребности, за да може отново да придобие онова духовно състояние за среща с Бога, Който пребивава дълбоко в сърцата ни. Затова има вечерни, полунощни молитви, които човек извършва уединявайки се, защото те не са за улицата, не се извършват пред всички, а се извършват дълбоко лично и тайно. Ако умът е обхванат от молитвата, не могат да го привлекат външни впечатления и нито да го спрат. Ако мислите са святи, възвишени, то умът не се впечатлява от плътската красота, а от духовната!

Отец Паисий от Сихла /духовният отец на стареца Клеопа/ разказва във връзка с това: ”Веднъж дойде при мен една набожна жена и ме попита:”Какво да правя, отче, като съм неграмотна и не знам молитви. Ще се спася ли?” А аз и казвам:”Ама ти съвсем ли не се молиш” – „Как да не се моля-моля се. Като мета дома, се моля на Бог да изчисти мръсотията от душата ми, както аз измитам боклука от вкъщи и да Се зарадва така, както аз на чистия дом; когато пера, Му се моля да измие и Той злото от душата ми, за да стане бяла като прането и така, с всяко нещо, което върша, се моля. Добре ли е така, отче?” Аз й отговорих: ”Живей така през целия си живот!”

Това е непрестанната молитва на ума. При всички обстоятелства, независимо с какво се занимаваш, във всичко да виждаш Божието присъствие и да продължаваш да си вършиш работата. Когато вършиш някакво външно необходимо дело, умът ти да е в непрестанна връзка с присъствието Божие, което е навсякъде и във всичко. Тогава умът не ще любопитства, нито ще иска да поглежда настрани, за което няма и да намира време, защото ще бъде зает с възвишени святи духовни неща, и към всичко друго ще остане равнодушен.

Интервю със стареца Петроний Танасе от румънския скит „Св. Йоан Продромос (Предтеча)” на Света Гора – Атон