Силата на Честния и Животворящ Кръст Господен ме спаси
Бог си има Своите, а дяволът своите. Един овчар от района причинил голямо изкушение на кроткия и смирен старец. Тъй като овчарят открил, че няколко от овцете му били разкъсани от диви бездомни кучета, предположил, че вързаното куче, което пазело кокошките на манастира, е причината за щетата му. Въпреки уверенията на стареца, че това не е така, той подал жалба срещу манастира, в която написал, че „отец Иаков Цаликис, който има глутница кучета, е виновен за разхищението на неговото стадо“.
При това старецът казал: „Понеже бях много смутен, виждам в ъгъла на двора на манастира един много слаб и много висок мъж, който стои и ме гледа. Изведнъж той се озова на покрива на манастира и ми каза:
– Аз ти донесох призовката за съда, аз инициирах всичко това.
Това беше изкусителят наяве, защото бях много смутен, понеже аз, бидейки духовно лице, ще ходя на съд, И все пак, с подкрепата на адвоката и с помощта на Светията, въобще не ми се наложи да ходя в съда и делото беше уредено.“
* * *
„Един друг път, – казваше старецът, – бях на входа на обителта и виждам, как влиза една старица. Поздравих я и й казах:
– Дойди, бабо, ще ти сложим да похапнеш и ще ти дадем храна за из път, и в каквото имаш нужда, ще ти помогнем. Дойди първо да се поклониш в Църквата и почакай тук вечерта, докле ти дадем стая да пренощуваш. Тогава тази привидна старица ми каза:
– Ба, няма да остана тук, не мога да остана, защото вие твърде често дум-дум биете камбаната. Просто дойдох да ви видя и си тръгвам. Ще отида в един девически манастир. Там ще ми устроят велик прием и ще остана при тях една седмица.
Аз си помислих, – каза старецът, – че бабата, като жена, действително ще се успокои повече в девическия манастир, и затова не иска да остане при нас. И така, разговаряйки, се приближихме до входа на Църквата. Бабата продължи:
– Още докато вляза в девическия манастир, започвам да си играя с монахините (и ми показа с пръста си, как ги пробожда), и между тях веднага започват скандали и тогава за мен настава велик празник.
Тогава аз, удивен от тези слова, погледнах по-добре на лицето й и видях, че тя има необичайно малки и гримирани очи, и носи големи обеци, а от носа й излиза вървичка, която е свързана с обеците. Незабавно се прекръстих и казах:
– Господи, помилуй, що за старица е това?
След тези думи тя веднага започна да се разтваря и изчезна като дим. Това беше дяволът.
После отидох и разказах на отците, че току що съм видял изкусителя и съм говорил с него, мислейки, че това е някаква старица, и тя ми каза това и това…
* * *
„Друг път – каза старецът – беше вечер и извършвахме повечерието с отците, когато един от братята искаше да отиде до килията си и да вземе някаква книга. Отваряйки вратата на килията си, за да влезе, видял отвън изкусителя в образа на жена, която непристойно му показала задните си части, говорейки най-безсрамни думи. Той, като взел в ръце иконата на Божията Майка, излязъл, казвайки: „Под Твоята милост прибягваме, Богородице…“, и тогава, като свистящ снаряд изкусителят се стрелнал, прелетял над покрива на манастира и се взривил над близката планина с оглушителен шум.”
„На следващата сутрин, призори – каза старецът – когато излизах от килията си, за да отида в Църквата, видях голямо черно куче да стои пред вратата ми. Още преди да изляза от вратата, разбира се, както винаги, се прекръстих, и виждайки кучето, го бутнах с крак и казах:
– Ти тук ли спа снощи?
След като продължих няколко крачки напред, казах: „Господи, Исусе Христе“ и отново се прекръстих, и като се обърнах, видях, че от кучето няма и следя.
Това отново беше изкусителят, който очакваше да ме бутне по стълбите, но силата на Честния и Животворящ Кръст Господен ме спаси”.
Свети преподобни Иаков Цаликис
