Срещу смущението от някои леки грешки и слабости

Ако се случи да паднеш в някое простимо съгрешение чрез дело или дума например, да се обезпокоиш от нещо случайно или да осъдиш, или да чуеш как другите осъждат, или да се препираш за нещо, или да проявиш нетърпеливост, суетност и подозиране на другите, или да проявиш небрежност в нещо, не трябва много да се смущаваш или да скърбиш и да се отчайваш, мислейки за това, което си направил. Не трябва да допускаш и скръбни мисли за себе си, че ти сигурно никога няма да се освободиш от тези слабости, или че твоето желание да се трудиш за Господа е слабо, или че не вървиш както трябва по Божия път, обременявайки душата си с хиляди страхове, поради малодушие и скръб.

Защото, какво произлиза от това? Ти вече се срамуваш да застанеш пред Бога с дръзновение, понеже си се оказал неверен Нему. Ти напразно губиш време да мислиш: колко време си прекарал във всеки грях? Дали си паднал напълно? Пожелал ли си го, или не? Отхвърлил ли си такава и такава мисъл, или не, и други подобни. И колкото повече се мъчиш така, толкова се увеличава в тебе разстройството на духа, тъгата и нежеланието да се изповядаш. Но и когато отидеш на изповед и се изповядаш със страх и смущение, след изповедта отново не намираш спокойствие, защото ти се струва, че не всичко си казал.

Така ти живееш горчив живот, неспокоен и безплоден, като губиш напразно много време. И всичко това произлиза от там, че ние забравяме за своята естествена духовна слабост. Ние забравяме, как душата следва да се отнася към Бога, а именно, че когато падне в някое простимо съгрешение, тя трябва със смирено покаяние да се обърне с надежда към Бога, а не да се измъчва с излишна скръб, тъга и горчивина.

Това казвам за простителните съгрешения: защото само в тях може да пада душата, възприела строгия живот, който ние тук изобразяваме. Ние обръщаме тук нашето слово към онези, които живеят духовен живот и дейно търсят преуспяване в него, като избягват по всякакъв начин смъртните грехове. А за тези, които не живеят строго и когато им се случи да паднат в смъртен грях, не се тревожат много от това, е необходимо друго слово. Не за тях е това лекарство, което сега споменахме. Те следва дълбоко да скърбят и горчиво да плачат, като обсъждат винаги строго своята съвест и да изповядват, без да жалят себе си, всички свои грехове. Те не бива, поради нерадение, да лишават себе си от средства, необходими за тяхното лекуване и спасение.

Покаянието винаги трябва да бъде въодушевено и проникнато от силна надежда на Бога и при леки всекидневни падения, а толкова повече при по-тежки съгрешения, в които пада понякога и усърдният Божий раб, поради допускане от Бога. Защото покайното съкрушаване, което само измъчва и гризе сърцето, никога не възстановява в душата благонадеждното настроение, ако не е свързано с твърда надежда на Божието милосърдие и благост. Такава надежда постоянно трябва да изпълва сърцата на онези, които се стремят да достигнат висшите степени на християнското съвършенство. Надеждата оживява и привежда в напрежение всички сили на душата и на духа. Мнозина обаче, които са встъпили в пътя на духовния живот, без да се грижат за него, се спират по пътя с разслабено сърце, без да напредват. По тази причина те стават неспособни за получаване на благодатните блага, които Господ е поставил по този път, и с които обикновено се удостояват само тези ревнители, които с неотслабващо усилие вървят по него все напред и напред.

Най-вече пък онези, които изпитват някаква сърдечна тревога или някакво недоумение, или раздвояване в своята съвест, трябва да се обръщат към своя духовен отец, или към някой друг, опитен в духовния живот, като съпровождат това с молитва, Господ да открие истината чрез тях и да даде успокоително разрешаване на техните недоумения и смущения.

Винаги, когато паднеш в някое простително съгрешение, макар това да ти се е случило хиляда пъти на ден, щом го забележиш, не се мъчи и не губи напразно време, но веднага се смири, и като осъзнаеш своята духовна слабост, обърни се с надежда към Бога и извикай към Него от дълбочината на сърцето си: “Господи, Боже мой! Аз направих това, защото вече съм такъв, че от мене не може да се очаква нищо друго, освен такива съгрешения, или даже нещо по-лошо от това, ако Твоята благодат не ми помогне и ме изостави сам на себе си. Аз се разкайвам за стореното, особено затова, че не отговарям с редовен живот на твоите грижи за мене, но постоянно падам. Прости ми и ми дай сила да не те наскърбявам повече и с нищо да не отстъпвам от Твоята воля. Защото аз усърдно желая да се трудя за Тебе, да Ти угаждам и във всичко да Ти бъда послушен”. Като сториш това, не се измъчвай с мислене, дали Бог ти е простил. Господ чува въздишките на Своите раби. Успокой се в тази увереност и след това продължавай своите обичайни занимания, като че ли с тебе нищо не се е случило.

Постъпвай така, ако е необходимо, сто пъти на ден и даже всяка минута, и последния път с такава надежда и дръзновение към Бога, както и първия. Като действаш така, ти ще въздаваш голяма хвала на безпределния благ Бог, Когото си длъжен винаги да съзерцаваш като безкрайно добър към нас. Така ти непрекъснато ще преуспяваш в своя живот и ще се движиш напред, без да губиш напразно време и труд.

Когато паднеш в споменатите прегрешения, ти можеш да запазиш своя душевен мир и по следния начин: заедно с вътрешното действие на съзнанието, за своето смирение пред Бога, спомни си и големите милости, които са били проявени от Бога лично към тебе. Чрез това ще оживиш в себе си обичта към Него и ще разположиш себе си към благодарност и славословие. Понеже благодарността и славословието на Бога е най-висшата проява на нашия жив съюз с Бога, то, като плод на твоето падение, ако разумно се отнесеш към него, ти, с Божията помощ, ще се издигнеш още повече към Него. Това би следвало да имат предвид тези, които много се смущават и се измъчват при малки грешки, за да видят колко голяма е тяхната слепота в дадения случай и как те вредят сами на себе си поради своята неразсъдливост. За тях ние правим последното указание, което дава в ръцете ни ключа, чрез който душата отключва голямата съкровищница и може да се обогати за кратко време чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, заедно с безначалния Негов Отец и Светия Дух, сега и във вечни векове. Амин.

http://sveta-gora-zograph.com/books/Savarshenstvo/book.html#d0e2444