Старица Макрина (1921 – 1995)
Мария (бъдещата игумения Макрина) е родена през 1921 г. и израства във Волос. Когато е само на десет години, родителите ѝ умират и тя започва да работи, за да издържа себе си и по-малкия си брат. Двамата сираци успяват да оцелеят по този начин, докато тя не навършва двадесет години. Но когато през 1941 г. започва немската окупация и в Гърция настъпва глад, те едва не умират от глад и брат ѝ напуска Волос. Тя остава във Волос и продължава да работи, където намери, за да си изкарва хляба. Въпреки бедността си, тя поделяла с другите храната, с която разполагала. Тя не само била трудолюбива и щедра, но и особено склонна към молитва и често получавала осезаемо Божията помощ.
В онези дни тя се запознала с майката на Стареца Ефрем, Виктория Мораитис. Тези две святи жени се молели заедно по цяла нощ на колене с много сълзи и поклони. Заради добродетелите на Мария, през годините на немската окупация около нея се събрали и други благочестиви млади жени.
Те живеели като неформално сестринство и копнеели да станат монахини. Намирали се под ръководството на отец Ефрем от Волос, който преди това бил част от братството на свети Йосиф Исихаст. Въпреки че обгрижвал подобаващо голямото си паство, през 1952 г. бил оклеветен и бил принуден да напусне Волос. Така духовните му чеда там осиротели.
Няколко духовни отци предложили да поемат отговорността за това добродетелно сестринство, но тези жени, които вече били придобили духовната нагласа на свети Йосиф, не могли да бъдат удовлетворени духовно от нито един от тях. Те обмисляли да помолят Стареца Йосиф да стане техен духовен отец, но се колебаели, защото били чували колко строг е.
Накрая все пак му писали, тъй като отказвали да се задоволят с по-малко. Светецът се помолил и след това им отговорил: „Ако имате послушание към мен, ще поема отговорност за вас. Ако не, ще ви оставя”. Те отговорили: „Геронда, ще ви бъдем послушни във всичко, което ни кажете да правим.” Когато получил отговора им, той отново се помолил за тях. След това им писал и казал, че трябва да се отнасят към Мария като към своя игумения, въпреки че никога не я бил виждал.
Той обяснил: „Докато се молех, видях Мария във видение. Тя беше в средата, а около нея бяха събрани много овчици. Разбрах, че по този начин Бог ми съобщава, че тя трябва да бъде ваша игуменка. Затова ѝ се подчинявайте и нека никоя от вас не се противопоставя на това, което тя казва”. Те казали: „Да бъде благословено”, а светецът бил много щастлив от тяхното послушание.
Той ги обичал много, защото с очите на душата си виждал любовта им към Христос, техния Жених. Ето защо им пишел много писма. Той ги укрепвал със съвети, които били прости, но силни. Например в едно писмо до тях той пише: „Не търсете нищо друго освен единство и любов. Бъдете послушни, за да придобиете смирение, защото нашият Господ Иисус Христос стана пример за всички нас и ни научи на смирение, като беше послушен до смърт. Така че се покорявайте на Мария, която се старае да ви принесе полза, а всички ние тук се молим Господ да ви помогне и да ви направи достойни за вечен живот. Аз се моля за вас от цялата си душа, ваш смирен, нищожен Геронда Йосиф“.
Тези жени изпращали изповедите си на светеца и пазели многобройните му отговори като безценно съкровище. Той им пишел за духовния живот и за много свои духовни състояния.
За съжаление, всички тези писма са изгубени поради следния инцидент: имало един монах, който не бил добре психически и настоявал да стане духовен отец на тези жени. Те не го искали, защото му нямали доверие. Освен това те вече чувствали голяма полза от това, че били под духовната опека на свети Йосиф. Тъй като този монах бил много завистлив, той заплашил да ги наклевети във вестниците, ако намери писмата на свети Йосиф до тях. Мария много се бояла от това, което можело да се случи, ако той се добере до тези писма, защото в тях свети Йосиф засягал въпроси от техните изповеди. Затова тя решила да изгори всичките писма.
Така всички те били унищожени с изключение на осем писма, които една от сестрите държала скрити отделно. Така всички тези безценни писма на свети Йосиф били изгубени. Колко жалко! Те щяха да са от полза за толкова много хора, ако бяха запазени и публикувани заедно с другите му писма.
В крайна сметка тези жени станали монахини и основали манастир в Портария, до Волос.
Една от тези монахини разказва следната история за живота си под духовното ръководство на свети Йосиф:
„Той знаеше всичко. Пишеше за всичко, което се случваше в нашия манастир, без да му е казано. Веднъж, когато бях послушница, сестра ми (също послушница) се разболя много тежко. Бях много разстроена и казах в молитвите си: „Пресвета Богородице, защо? Ние дойдохме тук, за да Ти служим. Защо тя се разболя и не може да помага на манастира?”. След това слязох на двора и цяла нощ плаках под едно маслиново дърво. Няколко дни по-късно за мен дойде писмо от Геронда Йосиф. Той пишеше: „Мое малко чедо, чувам гласа ти и не мога да понеса. Болката разкъсва сърцето ми и прекъсва молитвата ми. Не плачи. Сестра ти ще оздравее.”
Той беше написал това, без никой да му го е казал!
Нещо подобно се случи, когато Геронтиса Макрина се разболя тежко и започна да храчи кръв. Нямахме телефон, за да го информираме за това. Но в следващото си писмо до него скрихме от него за болестта ѝ, защото не искахме да го разстройваме и да прекъсваме молитвата му. Тогава той ни изпрати писмо и каза: „Чеда мои, защо не ми написахте, че Геронтисата е болна и страда, за да се молим за нея? Направихте голяма грешка, като мислехте, че това ще прекъсне молитвата ми. Когато снощи с отец Арсений се молехме, ние видяхме по духовен начин, че тя е тежко болна, и усилено се молихме за нея. Чеда мои, искам да ме информирате за всичко, което се случва с манастира и особено с Геронтисата. Пишете ми за това”.
Същевременно игумения Макрина видяла свети Йосиф и отец Арсений през нощта до възглавницата си да се прекръстват и молят по броеница: „Господи, изцели Твоята рабиня”.
По-късно игумения Макрина споделя: „Много пъти, когато Геронда Йосиф се молеше, той виждаше какво правим и къде се намираме. Чудехме се как сам сяда да ни пише и да ни казва за какво мислим. След това душите ни се изпълваха с благоговение и страх!”
След упокоението на преп. Йосиф, старецът Ефрем Катунакски по време на бдение често виждал с очите на душата си два огнени стълба във Волос, които се издигали от земята към небето. Това били молитвите на игумения Макрина и една от нейните монахини, изпълнени с благодат.
Старецът Ефрем, изпълнен с възторг, казал: „Господи, помилуй! Само ги погледни! Ние тук, на скалите, се трудим толкова упорито, за да получим няколко трохи благодат, а те са в света с толкова много благодат! Какво правят те там?!”
По-късно манастирът в Портария става известен със своята духовност и хиляди поклонници от цяла Гърция намират утеха и огромна полза от незабравимата игумения Макрина.
Лицето ѝ излъчваше доброта, любов, искреност и вяра. Нейният мир и благите ѝ думи бяха опора и извор на сила за всички, които имаха благословението да я познават преди святото ѝ упокоение през 1995 г.
От нейното благословено сестринство бяха изпратени монахини, които да населят манастирите на Светия Предтеча в Серес и св. Архангел Михаил в Тасос. На свой ред тези манастири изпратиха монахини в Северна Америка, които основаха нови манастири с идеалите на традиционното Православно монашество.
