Съвременното човешко общество е болно и нещастно

Това, от което се нуждае всеки човек, е любовта – това загадъчно чувство, в чиято топлина иска да се стопли душата на всеки човек, дори и на престъпника. Най-висшата форма на любовта е мистичната любов на човешката душа към Божеството. Любовта в най-съвършената, най-непосредствена и завършена форма се проявява в монашеството, където любовта към Бога става цел на целия човешки живот. Духовната любов не познава нито разочарования, нито измени; тя изисква много, но дава много повече. Загубата на любовта към Бога направи човечеството нещастно, а всички постижения на цивилизациите – надгробни плочи в гробището на душите.

Сега има малко щастливи хора. Постоянното вътрешно неудовлетворение, чувството на изоставеност и отчуждение постепенно се превръщат в злоба и желание да се разрушава и унищожава. Външно това се проявява в най-различни форми: в наркомания, алкохолизъм, семеен садизъм, национализъм, тирания в своя кръг, в безсмислени актове на жестокост, язвителни подигравки, сякаш човек отмъщава за себе си на всички и на самия себе си. Освен това, душевното опустошение на човека и студенина на околната среда предизвикват чувство на постоянен страх, постоянно очакване на нравствени удари от страна на най-близките хора.

Чувството за незащитеност и безсилие поражда цял комплекс от нервни и психични заболявания, когато човек сякаш иска да избяга от реалността в своята болест. Духовната опустошеност на съвременното общество превръща човека или в примитивно, безхарактерно същество, лишено от морални устои, по същество много нещастно, или в насилник над по-слабите, или в човек, който живее в този свят като в гора, пълна с хищни зверове, вечно пребиваващ в страх от очакващото го нещастие.

Съвременното човешко общество е дълбоко болно и нещастно. Началото на истериите и депресиите идва от егоцентризъм, дефицит на любов, катастрофална неспособност да обичаш. Висшата любов – любовта към Бога – е почти изгубена. Любовта към Бога се печели в борбата с греха и страстите.

Освен монашеството, което по своята идея е концентрирана любов към Бога, има и друга форма на любов, любов като отразена светлина – това е християнското семейство. Семейството, изградено на принципите на Евангелието, на уважение и любов един към друг, обединено от една вяра, е жив оазис в мъртвата пустиня, в нашата бездушна цивилизация. Ако храмът е огромен огнен стълб, то християнското семейство е малка свещ, запалена от този огън. Семейството е наречено от апостол Павел „домашна църква“. В семейството се възпитава чувство за дълг и смирение, осъществява се служение един на друг. Християнското семейство трябва да бъде обединено от вяра, молитва и милосърдие. Демонът се опитва да разруши не само Църквата отвън и отвътре, но и семейството: да унищожи семейството като форма на човешките отношения или, оставяйки го като външна обвивка, да унищожи духа на самото семейство – християнската любов и душевното топлота, без които животът се превръща в трагедия или безсмислица. Една от най-страшните форми на унищожаване на семейството, като благословен от Бога съюз за взаимопомощ и продължаване на човешкия род, е унищожаването на децата от самите родители (става дума за абортите), т.е. потъпкване на Божията воля, изкривяване на идеята и смисъла на семейството. Семейството от домашна църква се превръща в съжителство на разбойници. Това унищожава любовта между съпрузите и семейството се разпада, сякаш се разпада. Убийството на дете привлича към себе си тъмните духове на ада, духовете на злото и престъпленията. В такива семейства възникват духовни полета на черни демонични сили, които потискат човешката душа, сякаш я гонят от това място. Домът престава да бъде роден за членовете на семейството. Често те изпитват необяснима злоба един към друг и търсят несъществуващо щастие някъде другаде. В Библията има поразителни думи. Господ казва на Каин: Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене. Кръвта на невинните деца, както и кръвта на Авел, вика към небето. Не само в бъдещия живот, но и в земния живот убийците получават възмездие. Омърсената съвест лишава човека от най-важното – душевен мир и духовна радост. Само чрез покаяние те могат да се върнат към душата. Може би сега това престъпление не се преживява толкова емоционално, но човешката кръв продължава да отмъщава за себе си. Убийците на нашето време, избягвайки съда на земята, още преди Божия съд убиват собствената си душа, губят човешкото си сърце и живеят в духовен студ и празнота. Грехът никога не обединява, а само отчуждава.

Братя и сестри! Да се отвърнем от този противен грях, който затъмнява образа на Бога, запечатан в сърцата ни, и убива в нас всичко чисто и добро. Нека си припомним колко безгранично е Божието милосърдие, че Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди. Той само чака нашето искрено покаяние с разбито сърце, което е истинската жертва, и тази жертва: сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре!

Чрез светото Тайнство на изповедта в храма започва пътят на очистването и освобождаването от греха, от оковите на нашите престъпления. И Църквата, с любов и надежда към нас, очаква нашето завръщане!

Архимандрит Рафаил (Карелин), 1998 г.

Официална фейсбук страница на архимандрит Рафаил Карелин