Съществуват други утехи, сродни на душата
Господ облажава бедните, гладните, плачещите, хулените, но при условие че всичко това е заради Сина Човечески; облажава се животът, изпълнен с всякакви нужди и лишения. Според това слово, утехите, задоволеността, почитта не представляват истински блага; и наистина е така. Но докато почива в тях, човек не осъзнава това. Едва щом се освободи от омаята им, вижда, че те не са представители на благото, а само негови призраци.
Душата не може да мине без утешения, но те не са в чувственото, не може да мине без съкровища, но те не са в златото и среброто, не са в пищните жилища и дрехи, не са във външната пълнота; не може да мине без чест, но тя не е в раболепните хорски поклони.
Съществуват други утехи, друга задоволеност, друга почит духовни, сродни на душата. Който ги намери, не ще поиска външни; и не само няма да поиска, но и ще ги прозре и ще ги намрази за това, че се изпречват пред духовните, не му дават да ги вижда, държат душата в помрачение, в опиянение, в призраци. Затова такива от цялата си душа предпочитат бедността, скърбите и неизвестността, чувствайки се добре сред тях, като в някакво заградено убежище от омаята на светските прелести.
А как да постъпват онези, при които всичко това отива от само себе си? Нека бъдат по отношение на това, по думите на светия апостол, като непритежаващи нищо (вж. 1 Кор. 7:30).
Светител Теофан Затворник