Така светите отци дадоха своя плод

Неповторимостта на архимандрит Теофан (Полтавски) естествено привличаше към него студентите, които се интересуваха от духовен живот. Постепенно около него се събра малък кръг, който получи прозвището „Златоустовия“, защото започна четенето на творенията на светите отци именно от светия Златоуст. Започна с 5-6 души.

По съвета на архимандрит Теофан отначало отидохме при професора по патристика. Той (може би от смирение) отказа да ни ръководи, позовавайки се на това, че самият той не е чел в оригинал светите отци на Църквата. Тогава помолихме архимандрит Теофан да ни ръководи. Той се съгласи, но ни посъветва да изберем председател измежду нас. Избран бе К. А архимандрит Теофан седеше и скромно слушаше какво говорим. Понякога той отговаряше на недоуменията ни. Отговорите му винаги бяха задълбочени и интересни…

Ние обичахме и почитахме архимандрит Теофан. Заради това студентите ни нарекоха „Теофанити“. Ние, разбира се, не се обиждахме.

След Златоуст (не всички от 12-те му тома, а избрани) четяхме авва Доротей. Започнахме да четем и свети Симеон Нови Богослов, но след 10-20 страници той ни се стори по-сложен за разбиране и по съвета на архимандрит Теофан, го заменихме с друго четене.

Срещахме се веднъж седмично и предварително четяхме даден откъс. Един от нас изнасяше доклад, а след това обсъждахме. Архимандрит Теофан говореше накрая. Малко по малко развихме православен светоотчески мироглед. Това беше целта.

Приемахме в кръга хора съмишленици. Затова студентите имаха строго отношение към нас, което някои характеризираха така: „по-лесно е Днепър да потече нагоре, отколкото да попаднеш в Златоустовия кръжок“…

Този кръжок ни приучи към светите отци.

Впоследствие, когато в Санкт Петербург се създаде общество „32-мата“ – на „обновленците“ измежду свещениците при „Общество в духа на православно-нравствената просвета“, беше назначено заседание на духовенството под председателството на о. протопрезвитер Янишев… Целта на заседанието беше да се прокарат чрез Синода тезиси за „обновлението“ на християнството, което уж е „затрупано с византизъм“ – аскетичен по своя характер, докато, според тях, християнството трябвало да бъде приближено до живота. Ето защо се планираше да се популяризира идеята, че „молитвата и трудът“ са равни пред Бога. Бяха подготвени и тезиси до Синода. По онова време вече бях йеромонах. Архимандрит Теофан, като строго православен, беше против това нововъведение и ни подготви за възражения от страна на светите отци. Няколко души от нас отидоха на тази среща.

Бяха предложени тезисите. Оставаше само да ги приемем и да ги изпратим чрез същия този о. Янишев до Синода. След като ги прочетохме при пълно мълчание – присъстваха стотина свещеници и викарий, тогава епископ Вениамин, по-късно Петроградски митрополит – аз поисках да говоря. Отец Янишев беше изненадан:

– Кой иска да говори? – попита той.

– Йеромонах Вениамин! – отговарят му.

– Кой е йеромонах Вениамин?!

– Професорски стипендиант на Духовната Академия!

– А-а! Е, какво има да каже той? – заговори снизходително отец Янишев. Факт е, че по онова време професорите си въобразяваха, че са всезнаещи за Православието. На това мнение беше и бившият ректор на Духовната академия отец Янишев. И етикетът „професорски стипендиант“ беше за него много по-убедителен, отколкото йеромонашеството.

Започнах да говоря от името на светите отци срещу новото учение. Възникна спор. Делото беше отложено за една седмица. Появиха се нови противници, а после начинанието се провали. Така и не стигна до Синода…

Впоследствие от тези „32-мата“ се появиха революционните „обновленци“. И те запазиха същото име.

Но малцина знаеха, че възражението е излязло от „Златоустовия кръжок“ под ръководството на архимандрит Теофан.

Така светите отци дадоха своя плод!

https://azbyka.ru/otechnik/Veniamin_Fedchenkov/zapiski-ob-arhiepiskope-feofane-bystrove/#0_3