Такива са нашите светии

Той беше преживял много. Когато комунистите взеха „Богородица“ в Белград, бе отишъл да пита защо е взета и помнейки случая, ни каза (бел. прев. на монахините в Грачаница): „Няма да се оплаквате… Ако Бог търпи, ще търпим и ние“.
Никога не сядаше с нас без да ни каже духовна поука, било то на обяд или на вечеря. Случваше се, чистя по двора, а той идва и казва: „Дай греблото на мен!“
Веднъж бяха дошли туристи, цял автобус. Едва когато ги изпратих, той попита: „Има ли нещо за ядене?“ А ние знаехме какво яде той: „кора хляб, пържена чушка, ако има пържена, ако не – печена, а ако е ден без олио – нищо. Нищо няма да вземе. Идва, работи… Отива на тавана да търси обувки, които сме изхвърлили, за да ги поправи и да се ползват.
Перях подрасника му. Нямахме пералня, перях на ръка… където имаше изцапано, петна и после като го закача беше като нов, а той махне с ръка, сякаш това е без значение и ние питаме: „Защо?“…
Такива са нашите светии!
И казва: „Колко години се боря да не съгреша с нито една дума, толкова се боря и пак греша. Да не сгреша с една дума!“.
На него няма равен. Единствено, може би, мисля нашият владика Артемий има повече любов спрямо грешниците, докато патриархът беше строг в това отношение.
Когато с моята старица искахме да купим кола за манастира, той ми каза: „Значи ти ще се возиш, а сираците ще тичат след тебе?!“
Аз мисля, че няма такъв човек, не знам на Света Гора, но тук няма нито владика, нито патриарх – такъв, какъвто беше той.
Майка Ефросиния (+ 05.03.2018), игумения на манастира Грачаница, за Патриарх Павле