Те ще ни обучат да разпознаваме истинския от лъжливия духовен опит

Областта на духовния живот е много деликатна. В тоя лабиринт от духовни тайни истински могат да ни разкрият духовните неща житията на светците, както и творенията на свeтите отци. Те ще ни отворят очите за духовния свят; те ще ни обучат да разпознаваме истинския от лъжливия духовен опит. Те ще ни помогнат да разбираме по-дълбоко Словото Божие, да осъзнаем, че има дяволи, които се стараят да ни погубят, че има обаче и Бог, който е по-силен от всички зли духове, че ние сме постоянно под въздействието на Бога и сатаната, че нашата свободна воля трябва да реши кого да следва, че дори и да пожелаем да живеем свято, без Бога не ще можем нищо да постигнем, защото само с Неговата всесилна благодат можем истински да дойдем до святост, че вън от светата Православна Църква няма спасение, защото тя раздава Божията благодат чрез св. Тайнства и пр.

Тъй, четейки житията, ние ще разберем духовния живот, ще възжелаем да вървим по пътя на светиите, ще се приближим до св. Православна Църква, до нейния живот, до нейните вярвания и високи идеали, ще угодим на Бога според силите си и ще стигнем до крайната цел на нашето земно съществувание – спасението. Дано това да стане!

***

У нас, за съжаление, житията за сега са в немилост, особено сред интелигенцията. Народът все още жадува за житийно четиво, но образованото общество гледа на всеки подвиг, на всеки богоугоден живот и особено на монашеския път като на отживелица или бягство от живота. На житията пък мнозина гледат поради невежеството си в духовните въпроси като на благочестиви басни. Романите със своите измислици им се виждат много по-привлекателни, отколкото житията със своята житейска и божествена правда. Жалко е, че на тия пакостни предразсъдъци на безверието и безразличието към светците плащат доброволен данък и не малко хора с богословско образование.
Св. Православна Църква несъмнено приема и признава житията на своите светии. Те съставят нейното църковно предание.

***

Най-великите и най-послушните чада на светата Църква – светците и героите на благочестието, през всички времена са чели житията и са черпели оттам вдъхновение. За приснопаметния о. Иоан Кронщадски се казва, че Той преди да се моли си е създавал молитвено настроение чрез четене на житията. Св. Серафим Саровски е знаел житията почти наизуст. Епископ Теофан Затворник, тоя необикновено даровит и просветен учен, богослов и аскет, вярва с детска простота на всичко в житията и сам ги препоръчва като най-полезно четиво на своите духовни чеда…

Архимандрит Серафим Алексиев, „Достоверни ли са житията на светиите