Това е сигнал, че се молим формално

Любовта е този плод, който показва как се молим. Ако сме хладни към ближните си, ако се превъзнасяме над тях, ако не откликваме на нуждите им, ако не проявяваме търпение и снизхождение към слабостите им – това е сигнал, че се молим формално. Ние просто безсмислено повтаряме молитвата, но не молим Бога за помощ, нямаме жива връзка с Него.

На Света Гора имало такъв случай. Веднъж един журналист дошъл на Атон, за да интервюира някой монах. И се случило така, че той разговарял с най-нерадивия монах. Когато отците научили за това, те се разтревожили: „Пресвета Богородице, какво ли е наговорил на журналиста?“. Но после някой видял записа на интервюто и дал на отците съдържанието му. Журналистът попитал този монах:

– Има ли светци на Атон?

И монахът, без колебание, отговорил:

– Има. Старецът Паисий.

– И защо го наричаш свят?

В отговор на това монахът казал следното:

– Как да Ви кажа? Не знам дали пости, дали извършва бдения, дали се моли по броеница и дали прави поклони. Може би прави всичко това. Но едно знам. Както виждате, аз съм лош монах и си го признавам: понякога си пийвам, не постя, пропускам служби. Другите отци ме презират, не искат да живея с тях, не ме ценят ни най-малко и биха били щастливи да се отърват от моето присъствие. А Паисий всяка година, понеже не знам друг начин да си изкарвам хляба, ме вика при себе си да му сека дърва. И макар че има и други желаещи да му помагат, добри монаси, той вика мен: „Ела, отче, да насечем дърва за тази година“. И така, аз отивам при него и той ме пита: „Колко искаш, отче?“ – „Искам около десет хиляди драхми.“ – „Ще ти дам петнайсет хиляди! Ти си добър човек и си беден, ще ти дам петнайсет хиляди!“

Другите са готови да ме уморят от работа, да ме накарат да режа дърва, да ги нося и да ги подреждам в купчина, какво ли не измислят! А той от време на време ще ме попита: „Отче, не се ли умори? Седни малко, почини си!“ И докато аз цепя дърва, той ги носи, подрежда, помага ми по цял ден като да е мой работник и слуга. Плаща ми допълнително и се грижи за мен. Не може да готви, но се грижи да има консерви, вино, да се храня добре, винаги ми предлага всякакви напитки и ми казва: „Почини си малко, нека те почерпя с нещо!“ Не само това, но и когато някой посетител идва, той ме хвали и казва: „Виж какъв добър монах е, вземи си благословение от него.“

Всъщност тази проста истина е очевидна за всеки – светостта, висотата на духовния живот, се проявява най-вече в любовта към ближните.

Нашата любов и милосърдие могат да се проявят в малки неща, в самоотричане, незабелязано от другите. Често се случва някоя сестра да не прави нищо особено, да се държи просто, обикновено, но другите да се чувстват добре около нея, да им е леко. Нейното присъствие умиротворява, до нея всеки отдъхва с душата си, защото от нея идват топлина и мир. И аз мисля, че човек, който постъпва така, е свят.

Игумения Домника, Александро-Невски Ново-Тихвински женски манастир в Екатеринбург