Това, което ме удиви беше смирението на отците от Света Гора

Спомням си за стареца Авксентий, който почина на 90-годишна възраст преди около десет години. Той беше много добродетелен и свят монах. Един ден (беше Пасхалната неделя) в манастира трябваше да дойдат отци и миряни-поклонници, които бяха доста на брой, за да се причастят с Пречистите Тайни. Преди Божественото Причащение, застанал пред Царската двери, се обърнах към нашите братя-миряни: „Моля тези, които са се изповядали и са се приготвили да пристъпят. А тези, които не са се подготвили, нека се изповядат преди Причастие“. Отец Авксентий (той беше незрящ) помисли, че говоря това на монасите. Той стоеше пръв в редицата на отците (беше най-старшият, дошъл в манастира през 1917 г.) и чакаше реда си да се причасти. И реши, че съм поискал да се изповядат и отците. И той започна да се изповядва непосредствено пред всички. И каква само беше тази изповед?! „Аз плувам в морето на суетата. Нищо не съм направил в живота си. Не знам нито къде се намирам, нито къде отивам“, говореше той и изпросваше Божията милост. Това смирение бе свойствено за отец Авксентий. Затова винаги, когато го молехме за съвет, той избягваше да ни отговаря, казваше само: „Молитва. Молитва. Казвайте: „Господи Иисусе Христе!” и четете „Евергетинос““. Той скриваше своите добродетели и голямото духовно знание и мъдрост, които имаше. Живя целия си живот наистина съкровено, скрит от очите на другите отци, които, макар и да живееха в съседните нему килии, не знаеха за великите подвизи на отец Авксентий. Имаме достоверна информация за това, че отец Авксентий е бил удостояван всекидневно да съзерцава нетварната Светлина. Това, разбира се, е нещо потресаващо, но е факт и ние сме уверени, че е станало, защото отец Авксентий имаше предпоставките да може да достигне до състояние на боговидение. Ето какво лично мен ме потресе: смирението на отците от Света Гора, които се считат за нищо, за „нула“, както казва свети Никодим Светогорец…

Друг монах, който живееше в нашия манастир и почина преди няколко години, отец Ефрем, също имаше това дълбоко смирение. Веднъж, болен, той се намираше в болница в Солун. Там го навестих. Когато се приближих до кревата му, той вдигна ръце и ми каза: „Ела тук, Геронда, искам да се изповядам“. И започна да се изповядва направо пред всички. Болните слушаха изповедта му, а старчето правеше това в сърдечна простота, не му идваше на ум, че другите могат да го чуят. „Аз искам да ми простиш, Геронда – каза той, – защото те огорчих“. „Не си ме огорчил – отвърнах аз, – по-скоро аз съм те огорчил, защото съм малко строг“. А той каза: „Ти го правеше заради моето спасение, а аз те безпокоях, заради своите страсти. А ти именно така и трябваше да постъпваш с мен”. След това се обърнах към миряните, които слушаха: „Виждате ли смирението, което има отец Ефрем, чувате ли какво казва?”. Тогава отец Ефрем се обърна и им каза: „Братя мои, аз изповядам пред вас, че нямам никаква добродетел. За толкова много години на Света Гора не съм направил нищо. Моля ви, помолете се за моето спасение”. И тогава всички миряни в умиление започнаха да плачат, виждайки смирението на монаха до тях, защото виждаха колко е добродетелен и търпелив. Един юноша от работниците в болницата, който присъстваше, се прекръсти и каза: „Слава Богу, че съществува Света Гора”.

Архимандрит Георги (Капсанис) (+08.06.2014 г.)
www.pravoslavie.ru/71759.html